О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр.София, 22.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 169 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.06.2009г. по гр.д. № 2434 / 2008г., с което Софийски градски съд е отхвърлил предявените от С. Т. Е. искове срещу “Г” АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – С. Т. Е. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът “Г” АД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е отхвърлил предявените от С. Т. искове срещу “Г” АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е приел за законно прекратяването на трудовия договор на основание чл.331, ал.1 КТ със Заповед №10/30.11.2005г. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, с което работникът-жалбоподател се е съгласил. Изложил е съображения за това, че в уговорения мeсeчен срок работодателят е изплатил обещаното обезщетение от 7022,92 лева, като си е прихванал от сумата неотчетен от работника служебен аванс в размер на 2000 лева, при което законосъобразно е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение, поради което работникът не следва да бъде възстановен на робота-“инженер-продажби”, нито му се дължи обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят – работник, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно за възможността да се извърши прихващане на задължения на работника с дължимото му се обезщетение по чл.331, ал.1 КТ, като предпоставка за законността на прекратяването на договора. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си.
В случая не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване, тъй като фактическият състав на основанието за уволнение, установено в чл.331, ал.1 КТ включва два елемента – работодателят да предложи на работника, респективно служителя да се прекрати правоотношението помежду им, основано на трудов договор, като предложи насрещно обезщетение в определени предели и работникът, респективно служителят изрично възприеме отправеното му предизвестие, като обективира съгласието си за това писмено, в 7- дневен срок от получаването му. Постигнатото взаимно съгласие на страните за прекратяване на договора по чл.331 от КТ има прекратителен ефект, който настъпва с постигане на съгласието, но той е под условие – заплащане на уговореното обезщетение в едномесечен срок. Само при неплащане на обезщетението в този срок, основанието за прекратяването на трудовия договор по чл.331, ал.1 КТ отпада с обратна сила, а в случая обезщетението е платено, като е извършено прихващане със задължение на работника при спазване разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 КТ, поради което съдът е признал прекратяването за законно. Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен при точното прилагане на закона, даващ право на работодателя без съгласието на работника или служителя да се прави удръжки от трудовото му възнаграждение за получени аванси. В случая не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на законови правни норми, поради което липсва необходимост от преодоляване дефекти на нормативен акт. По-конкретно разпоредбите на чл. 272 и чл.331, ал.1 КТ са разбираеми и непротиворечиви. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
При тези данни Върховният касациоинен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователно.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 12.06.2009г. по гр.д. № 2434 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на С. Т. Е..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: