О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 13.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1141 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. И. от гр. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1* от 22.07.2009 год., постановено по в.гр.д. № 278/2009 год., в частта с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 09. 12. 2008 год., по гр.д. № 1090/2009 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец срещу ЗД”Е”А. , със седалище гр. С. иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния предявен с исковата молба размер от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените и в резултат на настъпило на 14.04.2002 год. по вина на застрахования при ответника по застраховка”Гражданска отговорност” водач на м.п.с ПТП, неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, в посочената от касатора негова част, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗ. , поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба формално изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, чрез своя процесуален адв. К. Николов е обосновал достъп до касационен контрол, позовавайки се отново на занижения размер на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, обусловено от допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗ. , като въпреки изрично дадените му от въззивния съд по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания за излагане на основанията за допускане на касационното обжалване, такива – отсъстват.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва бъде допуснато, поради следното:
Установената с действащия Гражданско процесуален кодекс/ ДВ, бр. 59/2007 год./ нова процесуална уредба на факултативност на осъществявания от ВКС над въззивните съдебни актове инстанционен контрол, обуславя допустимостта на касационното обжалване от осъществяване на въведените изчерпателно с императивната норма на чл.280 ГПК изисквания- основна и допълнителна.
Както изрично е разяснено и в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата в страната, основна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните е атакуваното решение да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за крайния изход по конкретното дело. Такъв въпрос по вложения от законодателя смисъл в чл.280, ал.1 ГПК се явява само онзи въпрос на материалното и процесуално право, специфичен за делото, който е обусловил решаващата воля на съда, а чрез нея и крайния правен резултат от спора, без значение от самата правилност на постановения съдебен акт.
Поради това и основанията за допускане на касационното обжалване, преценявани от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК не са тъждествени с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, чиято проверка ВКС осъществява едва след допускане на касационното обжалване.
Доколкото по силата на диспозитивното начало в гражданския процес касационния съд всякога е обвързан от предмета на жалба, то тази обвързаност не касае само същинското касационно производство по чл.290 и сл. ГПК, но и производството по нейното селектиране.
Следователно в задължение на касатора законодателят е вменил както да мотивира точно основанията за касационно обжалване, така и основанията за допускане на касационния контрол, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, извън самата цитирана разпоредба, е императивно въведеното от процесуалния закон изискване за приподписване на касационната жалба от а. или юрисконсулт, с изключение в хипотезата, когато самият жалбоподател или неговият представител имат юридическа правоспособност.
Или, доколкото, формулираният от касатора въпрос на материалното и/или процесуално право, попадащ в обсега на чл.280 ГПК, като общо основание за достъп до касационен контрол определя рамките в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, то обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване без да бъде изрично посочен същият.
Това от своя страна означава, че за касационният съд не съществува нито задължение, нито правомощие да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, или от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства, поради което липсата на такъв формулиран от касатора конкретен правен въпрос, сама по себе си е достатъчна, за да се отрече допустимостта на касационното обжалване, без да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1-3 на чл.280 ГПК.
В случая касаторът не само въобще не е формулирал конкретен въпрос на материалното или процесуално право, а е преповторил оплакванията си, съдържащи се в обстоятелствената част на касационната жалба, свързани с правилността на обжалваното решение и допуснатото от въззивния съд нарушение на принципа на справедливостта, установен с чл.52 ЗЗ. , във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, но дори бланкетно не е въвел някой от селективните критерии по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване. По този начин, въпреки изрично дадените му указания, последният сам е поставил касационната инстанция в невъзможност да извърши изискуемата се от закона преценка за основателността на искания достъп до касационен контрол по отношение горепосочения въззивен съдебен акт на Софийски апелативен съд, към който по изложените съображения касационните основания по чл.281, т.3 ГПК са неотносими.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Г. А. И. от гр. С. вх. № 7694 / 08.10.2009 год. на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1* от 22.07.2009 год., по в.гр.д. № 278/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: