О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 340/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Т” О. , гр. В. против решение № 191/03.12.2008 г. по гр.д. № 479/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 359 от 14.07.2008 г. по т.д. № 845/2007 г., в частта, с която е бил уважен предявения от касатора срещу Е. “Г”- гр. В. за заплащане сумата 13200 лв., съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от възлагане на превоз на кран “Л” с товарен влекач и “Е” на 19.12.2006 г., по същество този иск е отхвърлен.
Ответникът по касация- Е. “Г”, гр. В. е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил,като основание за допускане на касационно обжалване- чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Като процесуалноправен въпрос е поставил този относно нарушението на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, изискващо при постановяване на решението, съдът да обсъди “всички доказателства и доводи на страните”, което решаващият състав не бил направил. Посочено е още, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на съдилищата – ППВС № 7/1965 и ТРОСГК № 1/2001 г. Доводи относно поддържаното противоречие не са изложени. Друг материалноправен въпрос, според касатора е свързан с приложението на чл.49 ЗЗД. В тази връзка са възпроизведени мотивите на въззивния съд за това, че възложителя на работата е юридическо лице и тъй като няма в предмета си на дейност превоз на стоки, не разполага със собствени превозни средства, превоза бил специализиран, а липсвал определен маршрут, не била осигурена пилотна кола и т.н., то не било доказано надлежното възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. След интерпретацията на тези мотиви на въззивният съд, касаторът лаконично е посочил, че решението е в противоречие с практиката на съдилищата – ППВС № 9/1966 г. и решения на тричленни състави на ВС. Възпроизведен е и текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава доводи за приложението на чл.280, ал.1 ГПК. Общо поставеният от него въпрос за нарушение на правилата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ не е свързан с конкретен решаващ извод на въззивния съд. Освен това оплакването за нарушаване на процесуалния закон се квалифицира по чл.281 ГПК, но не обосновава довод за допускане на касационно обжалване. Не обосновава такъв довод и изброяването на нормативна практика и решения на тричленни състави на ВС, тъй като нe са изложени доводи, в какво именно се състои поддържаното противоречие, които да бъдат свързани с релевантно поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивите на въззивния съд не могат да бъдат окачествени като такъв въпрос, тъй като той следва да е изведен именно от тях. Прилагането и цитирането на постановени от ВС решения, без да бъде обоснован такъв въпрос, разрешен противоречиво с тях са правно ирелевантни. Не съставлява довод за противоречивост на изводите, направени с тези актове и с обжалваното решение и маркирането на определени части от тях, с оглед липсата на доводи свързани с еднородност на разглежданите случаи-т.е. разрешаването на определен правен въпрос в аналогични хипотези.
Не обосновава довод за касационно обжалване и възпроизвеждането на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като страната е длъжна, след като твърди, че това основание е налично, да развие конкретни съображения, относими именно към установяване на визираните в нея предпоставки.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191/03.12.2008 г. по гр.д. № 479/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: