2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 10.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3952 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М., подадена чрез юрисконсулт В. В., срещу определение № 555/04.03.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 374/2013 г. на Софийския апелативен съд. С него е върната, като подадена след изтичане на срока за обжалване, въззивна жалба с вх. № 90593/10.09.2012 г. на същия жалбоподател срещу решение № 5568/25.05.2012 г. по гр. дело № 1966/2007 г. на Софийския градски съд, и е прекратено производството по въззивното гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се твърди, че получилата за жалбоподателя съобщението за обжалваното първоинстанционно решение, ст. юрисконсулт К., била отбелязала на отрязъка от съобщението, че то е връчено на 29.08.2012 г., както е разчетено и от процесуалния пълномощник на жалбоподателя – юрисконсулт В.. С оглед на това се поддържа, че срокът за обжалване на решението бил до 12.09.2012 г. включително и че юрисконсулт В. действала добросъвестно при подаването на въззивната жалба.
Останалите страни по делото М. И. Н., [фирма] и Д. чрез министъра на финансите не са подали отговори на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от първоинстанционното решение № 5568/25.05.2012 г. са редовно връчени на жалбоподателя, чрез ст. юрисконсулт К., на 24.08.2012 г., което е надлежно удостоверено и съвсем ясно и четливо посочено от връчителя в разписката за това връчване, приложена по делото (на гърба на лист 237 от първоинстанционното дело). Макар това да е без никакво значение по делото, същата дата 24.08.2012 г., съвсем ясно и четливо е отбелязана и върху представения с частната жалба препис от отрязъка от същото съобщение, останал у жалбоподателя (лист 7 от настоящото частно гр. дело). При това положение няма съмнение, че четиринадесетдневният преклузивен срок по чл. 197 от ГПК (отм., но по който процесуален закон се е развило производството) за подаването на върнатата въззивна жалба с вх. № 90593/10.09.2012 г. е изтекъл на 07.09.2012 г. (петък), като жалбата е подадена след изтичането му – на 10.09.2012 г. Същото е прието и в обжалваното определение № 555/04.03.2013 г.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира последното за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 555/04.03.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 374/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.