4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
гр. София,10.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 406 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 242 от 25.10.2016г. по в.т.д. № 231/2016г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 79 от 27.06.2016г. по т.д. № 60/2016г. на Плевенски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за недопустимо на основание чл.29, ал.1 ЗТР вписването на Д. Р. Д. като управител на [фирма] с рег. № 2016030811441 по Заявление А4 с вх. рег. № 20160229162433/29.02.2016г. в Агенцията по вписванията, ТР, по партидата на [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като на проведено на 12.09.2016г. общо събрание на съдружниците в дружеството е взето решение за освобождаване на управителя Д. Р. Д. и избиране на нов управител, това обстоятелство е заявено за вписване със Заявление А4 с вх. № 20161024153620 и на 28.10.2016г. новоизбраният управител е вписан. Поради това счита, че не е налице правен интерес от предявения иск, което води до неговата недопустимост, както и до недопустимост на постановеното решение. Излага и доводи за неправилност на извода на съда, че към датата на вписване на Д. Р. Д. същият не е отговарял на изискванията на чл.141, ал.8 ТЗ, поради което вписването е недопустимо, като счита, че извършеното вписване не подада в нито една от хипотезите, посочени в ТР № 1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, тъй като е заявено от легитимирано лице – валидно избран управител. Сочи, че дори и да е налице декларация, съдържаща неверни данни, то това не прави вписването недопустимо.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от уважаването на иск по чл.29, ал.1 ЗТР в хипотезата, когато вписването, което се иска да бъде обявено за недопустимо, е вече заличено? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на правен интерес през цялото времетраене на процеса до неговото приключване? Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 285 от 03.11.2016г. по гр.д. № 2112/2016г. на ВКС, решение № 150 от 30.06.2014г. по т.д. № 286/2012г. на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. Прилагането на декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, съдържаща неверни данни от валидно избран управител на дружество с ограничена отговорност, прави ли вписването недопустимо? Недопустимо ли е вписването на управител на дружество с ограничена отговорност, когато към заявлението е приложена декларация по чл.114, ал.8 ТЗ, съдържаща неверни данни? Искът с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР има ли за предмет проверка на законосъобразността на вписаните обстоятелства и изследване истинността на приложените документи или предназначението му е единствено за защита срещу нищожно или недопустимо вписване? Поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът Прокуратура на Република България, чрез ОП – П., не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е счел за неоснователно оплакването на въззивника – ответник за недопустимост на предявения иск, като е приел за ирелевантно обстоятелството, че в дружеството са провеждани две събрания, на които са избирани различни лица за управител на същото, защото и към момента на постановяване на въззивното решение не е заличен като управител на ответното дружество Д. Д. и не е вписан друг управител.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.141, ал.8, предл. първо ТЗ не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител , член на управителен или контролен орган на дружеството, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че по отношение на Д. Р. Д. е налице забраната на чл.141, ал.8, предл. първо ТЗ и той не може да бъде управител на ответното дружество, като тази забрана е действала към момента на подаването от него на заявлението, по което е извършено вписването. Поради това е достигнал до извода, че заявителят Д. Д. не е бил оправомощено лице по смисъла на чл.15, ал.1, т.3 ЗТР вр. чл.15, ал.6 ТЗ и не е легитимиран да заяви за вписване промяната в управлението и представителството на дружеството със заявлението от 29.02.2016г. Посочил е, че разпоредбата на чл.141, ал.8, предл. първо от ТЗ е императивна и не може да бъде преодоляна с противна уговорка в дружествения договор или с решение на О.. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че вписването на Д. Р. Д. като управител е недопустимо.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първата група процесуалноправни въпроси са свързани с преценката за допустимост на предявения иск и задължението на съда служебно да следи за допустимостта на иска във всяко положение на делото с оглед наличието на правен интерес. Тези въпроси за важни, но по отношение на тях не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Въззивният съд е извършил преценка за допустимост на предявения иск и изводът му за наличие на правен интерес е съобразен с установените по делото обстоятелства към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство – липсата на вписване на нов управител на дружеството. Вписването на нов управител на дружеството, на което касаторът се позовава, е извършено след постановяване на въззивото решение, поради което е неотносимо към преценката за допустимост на предявения иск.
Втората група правни въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, но не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В ТР № 1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК са дадени разяснения кои вписвания са недопустими, но не се съдържа отговор на поставените въпроси, свързани с правните последици от неистинност на декларацията по чл.141, ал.8 ТЗ и значението им за преценката за допустимост на вписването, извършено въз основа на заявление, подадено от управител, който не отговаря на изискванията на чл.141, ал.8 ТЗ. Изложеното обуславя извод за липса на основание по члл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 25.10.2016г. по в.т.д. № 231/2016г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: