О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр.София, 13.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 607/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. К. и С. С. К.-двамата от гр. Б., подадена чрез процесуалния им представител адвокат К. К. от АК-Благоевград срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 20.11.2008 год. по гр.дело № 366/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Дупнишкия районен съд от 01.04.2008 год. по гр.дело № 1457/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори срещу Н. Т. П. и Н. А. П.-двамата от гр. Д. иск по чл.155, ал.2 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците в качеството им на съзадължени лица /поръчители и ипотекарни длъжници/ за чужд дълг по договор за банков кредит да заплатят на всеки един от ищците припадащата им се част от главницата в размер на 4 325 лева, представляваща ? от размера на погасения от ищците дълг от 34 613,90 лева ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД – по 1 700 лева за всеки от тях за периода от плащането на дълга 12.09.2003 год. до предявяването на иска пред съда.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в противоречие с данните по делото и разпоредбите на чл.145, чл.146 и чл.155, ал.2 ЗЗД съдът е приел, че с цедиране на обезпеченото вземане от банката на ответника Н е настъпило сливане на качествата му на кредитор с тези на поръчител и ипотекарен длъжник по учредената от страните ипотека, обезпечаваща кредита на търговското дружество „Е”ООД. Погрешен, според касатора, се явява и направения в решението краен извод, че изплащането на целия дълг от ищеца К. в изпълнителното производство не поражда регресни права към останалите поръчители и ипотекарни длъжници, тъй като с извършената цесия ипотеката, обезпечаваща процесното вземане била прекратена по отношение на ответниците.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни и процесуални въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора, а именно: с цедирането на обезпеченото вземане по кредита от банката на един от поръчителите отпада ли задължението му на поръчител по дълга и качеството му на ипотекарен длъжник по учредената ипотека за обезпечението на този дълг и в тази връзка – погасяват ли се регресните права на изплатилия целия дълг друг поръчител към останалите поръчители /ипотекарни длъжници, в т.ч. и към този, който е придобил вземането. Обосновават допустимостта на касационно обжалване с липсата на съдебна практика по приложението на чл.155, ал.2 ЗЗД и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Н. Т. П. и Н. А. П.-двамата от гр. Д. не вземат становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решени, с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори иск по чл.155, ал.2 ЗЗД. По делото е безспорно установено, че ищците и ответниците в качеството на съсобственици с по ? ид.част от недвижим имот, подробно индивидуализиран в нот.акт № 98, т.1, рег. № 7* дело № 120/2000 год., са станали ипотекарни длъжници и поръчители на чужд дълг по договор за банков кредит, сключен между Н банка на Гърция и „Е”ООД, понастоящем „Е”ООД/в ликвидация/. За обезпечаване на вземането страните по делото учредяват договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот.становено е също, че с договор за цесия от 24.04.2001 год. банката-цедент прехвърля възмездно своето вземане по кредита на Н. П. , който за удовлетворяване на вземането в рамките на образуваното срещу дружеството-длъжник и ипотекарните длъжници и поръчители С. и В. К. изпълнително дело е насочил принудително изпълнение върху собствените им идеални части от ипотекирания недвижим имот, обезпечаващ вземането. Безспорно е, че на 12.09.2003 год. ипотекарният длъжник С. К. е изплатил целия дълг, като е превел по сметката на съдия-изпълнителя сумата 34 613,90 лева за удовлетворяване вземането на взискателя по делото. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че въпреки погасяването на целия дълг на „Е”ООД от ищците, те не могат да претендират от ответниците припадащата им се част от задължението, тъй като с извършената цесия са погасени както учредената от тях договорна ипотека за принадлежащата им ? ид.ч. от процесния имот, така и договорите им за поръчителство поради сливането в един правен субект на качествата кредитор и поръчител и поглъщане на ипотеката.
Въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни и процесуални въпроси: с цедиране на обезпеченото вземане от банката-кредитор на един от поръчителите, отпада ли задължението му на поръчител по дълга и качеството на ипотекарен длъжник по учредената ипотека за обезпечаването на този дълг и в тази връзка – погасяват ли се регресните права на изплатилия целия дълг друг поръчител към останалите поръчители /ипотекарни длъжници в т.ч. и към този, придобил вземането. По така поставените въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора и са свързани с приложението на чл.155, ал.2 ЗЗД не е налице задължителна съдебна практика, поради което произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и след внасяне от страна на касаторите на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 20.11.2008 год. по гр.дело № 366/2008 год.
Указва на жалбоподателите да представят документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата по 120,50 лева за всеки един от тях, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: