5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
гр. София, 13.08.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 498 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците И. Л. К. и С. Л. К., чрез адв. Р. Х. против решение № 529/26.11.2010 г. по в. гр. дело № 430/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 50/22.03.2010 г. по гр.дело № 293/2005 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против [фирма] [населено място] за признаване за установено правото им на собственост върху * кв.м. идеални части от ПИ, целият с площ от * кв.м., находящ се в [населено място], ул.”П. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]-УПИ * в кв.* по ПУП на [населено място] с площ от * кв.м. и осъждане да им предадат владението върху собствените им идеални части.
В жалбата са поддържани основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: въззивният съд незаконосъобразно оставил без уважение молбата на процесуалния представител на жалбоподателите за отлагане на делото и ги лишил от правата да бъдат процесуално представени, неоснователно съдът направил преценката, че не са представени доказателства за ангажираността на адв. Х., тъй като такива са посочени и по причина, че същите не могат за момента да се издадат от Бургаския апелативен съд, за наличие на данни, че страната и повереника са били обективно възпрепятствани да се явят по делото пред въззивната инстанция и да се защити ефективно интересът на обжалвалата решението на първата инстанция страна. Цитирано е ППВС № 1/10.11.1985 г.-т.12,б.”е”- „нарушаване на правата на страната за участие в делото е също основание за връщането му, че това право може да се наруши в редица случаи, като….когато страната не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.” Цитирано е ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК – т.17” правото на участие на страната в производството е принцип, чието съблюдаване гарантира правото на защита и състезателността в процеса.”
Според жалбоподателите недопустимо въззивният съд дал указания на въззиваемата страна за предявяване на искания пред съда за повтаряне на действията от въззивната инстанция с оглед на изричните разпоредби на ГПК/отм./. Цитирано е ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.17. Изложени са доводи, че допуснатите от съда съществени процесуални нарушения имат съществено значение за делото и са обусловили крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск, които са решени при наличие на предпоставките в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за недвижим имот, представляващ дворно място с площ от * кв.м. идеални части от дворно място с площ от * кв.м., находящо се на [улица]в [населено място], съставляващо поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], съответно УПИ * и * в кв.* по ПУП на [населено място] с площ от * кв.м.
От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателите-ищци са наследници по закон на Я. К. Я. б.ж. на [населено място], починал на 16.10.1953 г. Прието е, че по делото не са представени писмени доказателства, от които да се установи правото на собственост на наследодателя на ищците върху описаното дворно място, върху което била построена собствената му консервна фабрика.
От показанията на разпитания свидетел Д. Х. Т. е установено, че от 1944-45 г. до 1947 г. работил през лятото в консервната фабрика на Я. Я., която се намирала до морето, между къщата на А. К. и улица. Прието е, че показанията на свидетеля са противоречиви относно собствеността върху фабриката и дворното място, в което е изградена.
Съдът е приел, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот № 19/27.01.2005 г. [община] продала на ответното дружество недвижим имот-частна общинска собственост с площ от * кв.м., представляващ УПИ *, *, кв.* по ПУП на [населено място] за сумата 1 100 000 лв..
С нот.акт № */* г. дружеството-ответник по иска е признато за собственик на недвижими имоти на основание писмени доказателства – поземлен имот с площ от * кв.м., находящ се в [населено място], [улица]с идентификатор * по кадастралната карта и имот с площ от * кв.м. с идентификатор *, находящ се в [населено място] на [улица].
Прието е, че първият кадастрален план на [населено място] е от 1902 г., когато Ю. Д. е включена в границите на Кралство Румъния, а първия регулационен план е от 1926 г. П. имот е бил заснет по кадастралния план под № * и за него е отреден парцел *, кв.* с площ от * кв.м. В разписния лист към плана от 1926 г. имота е записан на името на лице, различно от наследодателя на ищците – Х. Д..
Съдът е приел, че следващия кадастрален план е от 1948-54 г. Възоснова на него е изработен регулационен план до 1957г. – 1958 г. Съобразно посочения кадастрален план процесния имот попаднал в три нови имота, записани като държавна собственост в разписния лист. Бившата консервна фабрика, посочена като собственост на Я. Я. е заснета с пл. № * – масивен склад и е записана в разписния лист като държавен имот. Като държавна собственост е описан имота и в последващите устройствени планове на [населено място].
Прието е, че за имот пл. № * е отреден парцел * в кв.* за консервна фабрика „Д.”. Към 1962 г. функциите на изградената върху терена сграда са променени и същата станала парокотелно към новоизградената фабрика. Последната функционира до 1976 г. След това са съборени почти всички сгради, включително и парокотелното, а теренът е отреден за „парк”.
През 1979 г. е одобрен нов З. на [населено място], според който процесният терен попада в очертанията на парцел, отреден за покрит плувен басейн и мероприятието е било осъществено. По действащия ПУП на [населено място] от 2005 г. процесното дворно място попада в УПИ * в кв.*, целият с площ от * кв.м. По кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. имота съставлява част от ПИ с идентификатор * и площ * кв.м. Към настоящият момент по ПУП-ПРЗ, одобрен през * г. бившият терен от * кв.м. попада както следва – * кв.м. в [улица], * кв.м. в УПИ * и * кв.м. в УПИ *.- -обществено обслужване. Прието е, че след като търговското дружество закупило през * г. недвижимия имот възоснова на издадени строителни книжа е отпочнало изграждането на хотелски комплекс „М. сити” който е завършен.
От правна страна съдът е приел, че разпоредбите на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху недвижимо имущество отнето без законово основание от държавата в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. предвижда наличието на предпоставките –одържавения имот да съществува реално до размера в който е отчужден, да е собственост на държавата, общините или обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на парична равностойност на отчуждените им имоти или с друг равностоен имот. Прието е, че според чл.3,ал.1 ЗВСОНИ собствеността се възстановява на лицата, от които те са отнети или от техните наследници по закон или други правоприемници.
Възоснова на изслушана СТЕ съдът е приел, че в общинската администрация не е установено наличието на отчуждителна преписка за процесния имот за мероприятие на държавата или общината. Според съда при твърдения за фактическо отнемане на имота от наследодателя на ищците около 1947 г. след извършена национализация и липсата на писмени доказателства за това следва ищците да установят принадлежността на правото на собственост върху имота на наследодателя на ищците към 1947 г.
Прието е, че от приложената извадка от Държавен вестник бр.302/27.12.1947 г., в който е публикуван Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия е приложен списък на национализирани предприятия, едно от които е предприятие Я. К. АД [населено място]. Според съда не е установено имуществото на това предприятие и дали процесния имот е част от него. Съдът е приел, че не са представени писмени доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищците върху терена, върху който е била построена консервната фабрика, чието придобиване е осъществено според твърденията на жалбоподателите чрез покупко-продажба през 1943 г. Не са представени и писмени доказателства за право на собственост на наследодателя и върху сградата – консервна фабрика. При липса на доказателства за правото на собственост върху процесния имот в полза на наследодателя на ищците и при данните от приложената извадка за национализирано предприятие съдът е приел, че налице е индиция собственик на терена да е търговско дружество, на което ищците не са представили доказателства да са правоприемници.
Прието е, че сградата – консервна фабрика, посочена като собственост на Я. К. Я. не е включена в предмета на спора и понастоящем същата не съществува, тъй като е била съборена след 1976 г.
Съдът е направил извода, че при установени собственически права върху описаната сграда, която е съществувала върху терена към момента на отнемането на имота през 1947 г. то отнетия имот не съществува към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и поради това не е настъпил реституционния му ефект.
Прието е, че към 22.11.1997 г. процесното дворно място е включено в по-голям терен с предназначение по действащия план – за парк и плувен басейн, че мероприятието е проведено, като басейнът и теренът са актувани като държавна собственост.
Прието е, че отреждането на терена за обществено обслужване и застрояването му, включително и наличието върху него на улица са обстоятелства, които според съда налагат извода, че имота не съществува като самостоятелен обект на собственост, поради което е налице и невъзможност да се възстанови правото на собственост върху него на жалбоподателите.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та ГПК по въпросите, поставени в изложението. Тези въпроси са относими към правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Те касаят възприетата възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, съответно обсъждане на събраните по делото доказателства, допуснати според жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК жалбоподателите следва да са формулирали ясно и конкретно правен въпрос, който е включен в предмета на спора, от значение е за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение. Жалбоподателите са длъжни да посочат правният въпрос от значение за изхода на делото. При липса на такъв въпрос съдът не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение само на това основание, без да обсъжда наличието на специалните предпоставки, визирани в т.1,2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т.1,2 и т.3-та ГПК по въпросите, поставени в изложението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 529/26.11.2010 г. по в.гр.дело № 430/2010 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 56/05.01.2011 г., подадена от ищците И. Л. К. и С. Л. К. и двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: