ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
София, 15.10. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова ч.гр. дело № 2741 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Т.Г. като процесуален представител на М. Д. К. и Д. М. К., и двамата от [населено място], срещу определението на Великотърновския апелативен съд от 08.V.2019г. по ч.гр.д. № 512/2018г.
Нотариус М. Й. №… в района на РС Севлиево е заела становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките за това.
ВКС намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея.
За да се произнесе, ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение ВТАС е потвърдил определението на ОС Габрово от 05.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 251/2018г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Д. К. и Д. М. К. срещу отказ на нотариус № … от района на РС С. да извърши нотариално удостоверяване и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че в случая липсва отказ на нотариуса, който да подлежи на съдебен контрол. В нормативната уредба не е предвидено обжалване на „мълчалив отказ“ и е недопустимо да се прилагат правилата за обжалване на изричен отказ. Чл.577 ГПК предвижда обжалваемост само на изрични откази на нотариуса. В случая самите жалбоподатели твърдят, че нотариусът е отказал да получи пратка по куриерска фирма с неизвестно за него съдържание, което не е равнозначно на отказ да се изповяда сделка.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите сочат произнасяне от въззивния съд по три въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Първият поставен въпрос „налице ли е изискване за писмена форма /за действителност/доказване/ на отказа на нотариуса по чл.577 ГПК“ се сочи да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради липса на съдебна практика. Съдът намира, че това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. С определение на ВКС ІІ ТО по ч.т.д. № 1083/2013г. е прието, че в нормативната уредба не е предвидено обжалване на мълчалив отказ на съдия по вписванията и е недопустимо да се прилагат по аналогия правилата за обжалване на изричен отказ за вписване, както и че чл.577 ГПК е ясен и предвижда обжалваемост само на постановените изрични откази за вписване. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Действително тя е създадена във връзка с отказ на съдия по вписванията, но предвид разпоредбата на чл.530 ГПК и тъй като вписванията също /както и нотариалните производства/ са охранително производство и за нотариалното производство не са установени особени правила, тя е приложима и за отказите на нотариуса в нотариалното производство. Следва да се допълни, че според посочената разпоредба /чл.530 ГПК/ предвидените в Част шеста на ГПК охранителни производства се уреждат от общите правила на Глава четиридесет и девета. Сред тях /общите правила/ са тези по чл.537 ал.1 ГПК, според което исканият акт се уважава с решение, и по чл.538 ал.1 и ал.3 ГПК, според които отказът да се издаде исканият акт подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страната на решението, а решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка за повторно подаване на молба пред същия съд за издаване на същия акт. Освен това, по силата на чл.7 ал.2 ГПК, приложима и в охранителните производства съгласно чл.540 ГПК, преписи от подлежащите на самостоятелно обжалване актове следва да бъдат връчвани на страната. Подлежи на обжалване и отказът да се извърши нотариално удостоверяване, както изрично е предвидено в чл.577 ал.1 ГПК. Тези разпоредби, както и липсата на предвидена в закона възможност за мълчаливо произнасяне по искане за издаване на охранителни актове /сочената практика на ВКС в тази връзка, обективирана в определение по ч.гр.д. № 3926/2015г. І ГО, е неотносима, тъй като тя касае правомощие на ВКС да се произнася и по жалба срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да разгледа подадена до него жалба срещу избор на органи на адвокатска колегия/, несъмнено налагат извод, че отказ е налице само когато той е изразен в съставено от компетентния орган в съответната писмена форма решение за това.
При това положение и тъй като в случая такъв отказ не е постановен, не са от значение за резултата по делото останалите поставени в изложението въпроси: кога е налице мълчалив отказ и кога изричен такъв; длъжен ли е съдът в мотивите си да изложи въз основа на кои доказателства приема за установени фактите по спорния предмет; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи, релевантни за спора; съставлява ли нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани доказателства. Въпросите са обосновани с твърдението, че има изричен отказ, тъй като в товарителницата за пратката били описани всички съдържащи се в нея документи – молба за изповядане на сделка по нотариален ред, проект на нотариален акт, адвокатско пълномощно, писмено становище, титул за собственост на продавача, данъчна оценка и скица, при което съдържанието на пратката било известно, а не неизвестно на нотариуса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд № 420/08.V.2019г. по ч.гр.д. № 512/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: