3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 16.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дeсети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3691 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 406 от 01.08.2014 год. по т.д.№ 1193/2014 год. на Старозагорския окръжен съд с която е потвърдено Решение № 83 от 17.02.2014 год. по гр.д.№ 724/2013 год. на Казанлъшкия районен съд. С това решение отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] предявеният по реда на чл.422 вр.чл.410 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата 12105.60 лв., произтичаща от договор за търговска продажба на пшеница – чл.327 ал.1 ТЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Има ли процесуално задължение въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба?”. Позоваването е на Решение № 57 от 02.03.2011 год. по гр.д.№ 1416/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочения въпрос. С цитираното решение, съставът на ІІ г.о. се е произнесъл по приложението на чл.300 ГПК – значението на влязлата в сила присъда за гражданския съд, разследващ последиците от деянието и неговата противоправност и задължението по чл.269 предл.2 ГПК да вземе предвид и обсъди това обстоятелство, наведено във въззивната жалба.
Изводът на въззивния съд за отхвърляне на иска се основава на недоказаност на твърдението на ищеца за неизпълнението на продавача [фирма] по договор за търговска продажба на пшеница, материализиран чрез фактури №№ 41/19.07.2012 год. и 37/16.07.2012 год.. Счел е за неоснователни доводите по въззивната жалба за недоказаност на реално изпълнение, тъй като пшеницата не е натоварена на изпратен от купувача товарен автомобил, поради това, че претендираните количества са били предадени на представител на ищеца. Представителната му власт не е опровергана (чл.301 ТЗ), фактурите са отразени в счетоводството на ищеца, включени са в дневника за покупките и е ползван данъчен кредит по тях, съответно в размер на 2414.40 лв. и 1640 лв.
Освен това, следва да се отбележи, че по правомощията на въззивния съд, ВКС вече се е произнесъл с ТР № 1/2013 год. и процесуалните действия на СтЗОС не са в противоречие с него.
Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 780 лв., съобразно представения договор за правна помощ и заплатеното възнаграждение за което са представени писмени доказателства.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 406 от 01.08.2014 год. по т.д.№ 1193/2014 год. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 780 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.