ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
София, 17. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 571 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 144/25.10.2017 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 346/2017, с което е потвърдено решение № 723/10.05.2017 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1076/2016, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], чрез управителя С. М., представляван от адв. К. Д. от РАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за статута на сградата на трафопоста без наличните в него съоръжения и представлява ли тази сграда енергиен обект или е материален ресурс по смисъла на т. 32 от § 1 ДР, ЗЕ; когато едно лице предостави собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие и в него са монтирани съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия какъв характер има като енергиен обект или като материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 ДР, ЗЕ, а като цяло – съвкупност от сгради и съоръжения как функционира, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи ли обезщетение по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 291/27.02.2015 на ВКС по гр. д. 4016/2014, както и на друга съдебна практика, която представя.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представляван от юрк. Р. Г., я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като не обуславят изхода на делото и решението не следва да се допуска до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с констативен нотариален акт № 81/2010 ищецът [фирма] (вписан с решение от 28.08.1991 г. по ф.д. № 2308/91 като търговско дружество с държавно имущество) е признат за собственик на недвижим имот: ПИ с идентификатор …, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 1 061 кв.м., представляващ едноетажна сграда с идентификатор …. с площ от 848 кв.м., с предназначение промишлена сграда; едноетажна сграда с идентификатор …. с площ от 31 кв.м., с предназначение сграда за енергопроизводство (трафопост) и сграда с идентификатор ….. с площ от 5 кв.м. едноетажна промишлена сграда. Съгласно АДС № 3266/16.05.1994, ПИ 2826 с площ от 1.070 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с изградените в него сгради – административна сграда, работилници, складове, сервизни помещения и трафопост, е бил държавна собственост (съставен по-рано АДС от 15.05.1964г.), като съгласно представеното към нотариалната преписка копие от акта целият имот е бил предоставен за оперативно управление на [фирма], [населено място]. Със заповед № 9500-105/27.01.2003 на Областен управител на област Р. на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС и заповед № РДТ-21-816/18.09.2000 на министъра на икономиката и договори от 19.10.2000 г. и от 05.02.2001 г. за продажба на капитала на [фирма], сключени между Министъра на икономиката и [фирма], е наредено отписването от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ № …, кв. 42 с площ от 1.070 кв.м. (УПИ … с площ от 1 058 кв.м. по скица), ведно с построените в него сгради, подробно описани в АДС № 3266/16.05.1994 (поради вписани промените в капитала на дружеството през 1998г., 1999г. и 2000г., вписан като съдружник [фирма], [населено място] при придобиване през 2000 г. на част от капитала чрез приватизационен договор, а през 2001 г. след продажбата на останалата част от дяловете на същото дружество държавата чрез Министъра на икономиката е заличена като съдружник). Прието е, че в акта за държавна собственост процесната сграда с идентификатор …. е посочена като трафопост с площ от 25 кв.м., изграден 1965г. и съгласно СТЕ от 07.10.2016 г. трафопостът е въведен в действие през 1972 г. и съставлява един от веригата трафопостове след „Подстанция център”, звено от схемата на електроснабдяване на централната част на [населено място] с наименование ТП „О.”. Доколкото трафопостът е изграден при действието на Закон за електростопанството (Обн. 1948г., отм.1976г.) върху имот държавна собственост, съгласно чл. 2 от посочения закон, като вид съоръжение за преобразуване и разпределение на електроенергия е бил държавна общонародна собственост. По делото не са приложени доказателства, че трафопостът е бил изграден от държавното предприятие през 1965 г. с негови собствени средства и за неговите нужди (при въвеждането му в експлоатация през 1972 г. трафопостът е бил заприходен в активите на електростопанското предприятие). При действието на чл. 2, ал. 1 от последващия Закон за електростопанството (Oбн.1975 г., отм. 1999 г.) трафопостът също е държавна собственост. При действието на последващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (Oбн. 1999 г., отм. 2003 г.) процесният трафопост съставлява енергиен обект съгласно терминологията, дадена в §1, т.17 от ДР на закона като обект, в който се извършва преобразуване на параметрите на електрическата енергия и разпределение на същата, но това не променя правния режим на съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти, независимо дали са държавна собственост или са собственост на кооперативни или други обществени организации. Залегналият в този закон и в действащия Закон за енергетиката (Oбн. 2003 г.) принцип е енергийните обекти да бъдат собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката и затова § 67, ал. 2 и ал. 6 ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписват енергийните обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а са собственост на трети лица, да бъда изкупени от тях в определен от закона срок. Доколкото ищецът поддържа, че е собственик само на сградата, но не и на съоръжението вътре в нея, въззивният съд е приел че режимът, под който попада вещта, е като за енергиен обект – съвкупност от помещение и трайно монтирана в него електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия (трафопост, който е вид енергиен обект от вида на площадковите енергийни обект съгласно дефиницията, дадена в §1, т.41 от ДР на ЗЕ, а именно сгради и трайно прикрепените към тях или към ПИ енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия). Ето защо, въззивният съд е приел, че бидейки енергиен обект, процесният трафопост не би могъл да бъде предмет на осъществената приватизация на [фирма] с оглед разпоредбата на §67, т.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, съгласно която при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Съгласно СТЕ от 07.10.2016г. и СОЕ от 04.04.2017г., процесният трафопост снабдява с електрическа енергия повече от един потребител и при осъществената приватизация като вид енергиен обект не е можел да премине в собственост на приобретателя по нея, нито преди това не е можел да премине в собственост на дружеството с държавно имущество при образуването му. Предвид изложеното, съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния трафопост чрез посочения от него придобивен способ, поради което искът за заплащане на обезщетение за ползването му е отхвърлен като неоснователен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият от поставените въпроси да обуславя решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.) съществуващите енергийни обекти: електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Такива обекти е могло да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ за задоволяване на собствени нужди. Правният режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти, независимо от това дали са държавна собственост, или са собственост на кооперативни и други обществени организации, не е променен с приемането на следващия ЗЕЕЕ от 1999 г., на действащия Закон за енергетиката от 2003 г. и на Закона за енергийната ефективност 2004 г. (отм.), с които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи. Правото на енергийните предприятия да ползват съществуващите и новоизградените енергийни обекти е уредено съответно в § 26, ал. 1 и в чл. 64 от действащия Закон за енергетика под формата на сервитути, макар по същността си това да не са сервитути, а ограничения на собствеността за благоустройствени цели (вж. решение № 47/02.04.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 217/2012). Останалите повдигнати правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като съдът е приел, че процесният имот е бил енергиен обект държавна общонародна собственост, който снабдява с енергия повече от един потребител.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 144/25.10.2017 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 346/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.