О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 18.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1809/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. И. П. против определение № IV-1223 от 01.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 863/2019 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – ЗКПУ„Тракия”, гр. Бургас не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд, е потвърдил разпореждане № 11069/28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3512/2019 г. на Районен съд Бургас, с което е върната исковата молба на частния касатор против ЗКПУ „Тракия“, гр. Бургас, за отмяна на взетите решения на проведено общо събрание на 20.04.2019 г. и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 58, ал. 1 ЗК във връзка с разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за редовност на исковата молба, като е достигнал до извод, че предпоставки за редовността на исковата молба при атакуване на решенията на общото събрание на кооперация са тяхното конкретно посочване на твърдяното противоречие със закона или устава на кооперацията. Тези предпоставки, според решаващият въззивен състав, не били осъществени дори след двукратно дадените на ищеца конкретни указания в тази насока и възможност за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за нейната редовност. Постъпилите от ищеца уточняващи молби съдържали неясни формулировки на атакуваните решения без посочване в какво се изразява тяхното несъответствие със ЗК или с Устава на кооперацията – ответник. Като решаващ мотив за оставяне на частната жалба без уважение е мотивирано това, че ищецът в исковата молба сочел, че е присъствал на проведеното общо събрание на кооперацията на 20.04.2019 г., поради което следвало да е наясно с конкретните решения, които атакува, въпреки че твърди, че не разполага с препис от протокола от общото събрание, който протокол би могъл да бъде изискан от ответника едва на етап представяне и събиране на доказателства.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Може ли въззивният съд при мотивиране на съдебния си акт да се позове на мотивите на контролираната инстанция, без да вземе отношение по конкретно наведени и изложени във въззивната жалба доводи относно исканията за осигуряване на доказателства по делото, въз основа на които да се развие производството пред първата инстанция?“, 2. „Съставлява ли това процедиране нарушение на правото на защита на страната с оглед липсата на възможност за обосноваване твърдяните като относими по предмета на делото и неправомерното поведение на председателя на ответната кооперация, възприето и от въззивния състав?“ и 3. „Неизпълнението на посоченото в предходната т. 2 нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното обжалване е сравнително по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение?“. Частният касатор твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие както с нормативната уредба, така и със съдебната практика, обективирана в приложени четири броя определения на Апелативен съд Бургас. Като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на обжалвания акт, изведена от частния касатор „с оглед доводите в частната касационна жалба”.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение не намира за осъществени по отношение на никой от формулираните въпроси.
Първият и вторият въпрос са смислово свързани и представляват по своята същност оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с осигуряване на доказателства, обусловили неразглеждане на предявения иск. Тези твърдения, освен че са фактически, а не правни съобразно възприетата дефинитивност на основанието, не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Изтъкнатите в частната жалба оплаквания относно невъзможността да се конкретизира кои точно решения на кооперацията се атакуват, са разгледани от въззивния съд, като същият е аргументирал тяхната неоснователност с противоречивите твърдения на касатора относно участието му на общото събрание на кооперацията, на което са взети обжалваните решения. Извършвайки това, въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно всички правнорелевантни доводи, изложени в частната въззивна жалба, осъществила е самостоятелна преценка на заявените от касатора аргументи и възражения, като по този начин е формирала и обосновала собствени фактически и правни изводи по предявената жалба. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от съдебната практиката на ВКС /каквато не е приложена/, обуславящо допускане до касационно обжалване. Във връзка с оплакванията, че съдът е могъл да изиска от кооперацията – ответник копие от протокола на общото събрание от 20.04. 2019 г., въззивният съд изрично е посочил, че попълването на доказателствения материал е предпоставено от надлежно упражнено право на иск. Необходимо условие за упражняването на това право е точно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът -излагане на обстоятелствата, очертаващи спорното право с цел определяне предмета на делото и посочване конкретно на искането -определяне на вида на търсената защита – арг. от чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.Или по тези въпроси, страната не обосновава извод за валидно въведено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Последният от формулираните въпроси е изцяло неотносим към конкретния правен спор, тъй като е общ и неуточнен във връзка с осъщественото процедиране на състава, респективно на страните.
Но дори от тези въпроси да бъде изведен релевантен, страната не е развила и доводи по допълнителния селективен критерий, тъй като не е посочила в какво се изразява според нея нарушеното й право на защита в контекста на инстанционния контрол, а не е и съобразила, че към момента на подаване на частната касационна жалба чл.280, ал.1, т. 2 ГПК има редакция, спрямо която практиката на апелативните съдилища е без правно значение.За да е налице допълнително поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, той следва да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Както се приема във вече формираната съдебна практика по приложението на тази правна норма, „очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
При така разгледаната дефинитивност на основанието се налага извод, че страната, с общите си оплаквания и препращането към тези изложени в частната касационна жалба, не е обосновала нито една от разгледаните хипотези, като доводите за неправилност не са идентични с тези за очевидна неправилност и не се разглеждат във фазата по допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № IV-1223 от 01.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 863/2019 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: