3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр.София, 18.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
ч.гр.дело №3819 по описа за 2019 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. С. В. от АК – В., срещу определение №289 от 24.07.2019г. по гр.д.№1613/2019г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№921/27.03.2019г. на адвокат П. С. В. от АК – В., против решение №1664 от 15.02.2019г. на Висшия адвокатски съвет като производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и искане да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба Висш адвокатски съвет, представляван от председателя Р. Н., оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба срещу решение на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на адв.П. В. с вх.№ 326/31.01.2019 г. против решение № 935 по протокол № 22/16.02.2019 г. на Адвокатския съвет – В. по отправени от адв.П. В. до адвокатския съвет искания за публикуване на дневен ред на заседания на адвокатския съвет, за преписи от решения на адвокатския съвет, за разпределение на служебните защити, вкл. и поименно, и за бюджета за 2017 г.
С обжалваното определение е прието, че тъй като КРБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка /чл. 2, ал. 1 ЗАдв/, то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи и т.к. обжалваното в случая решение на Висшия адвокатски съвет не попада в нито една от хипотезите, при която е предвиден изрично съдебен контрол от страна на ВКС, подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Определението е правилно и следва да бъде оптвърдено.
Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал.5, чл.19, ал. 7 и ал.8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, при които се осъществява адвокатската професия, са закрепени и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА. В съответствие с тези основни начала законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ.мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Такава компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 88, ал.5 ЗА, тъй като същата е обща норма, регламентираща реда за осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на адвокатските съвети. Съдебното производство за контрол на решенията на ВАС е извън обхвата на общия исков, или административен процес и основание за развитието му е – или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал.5 -7 ЗА. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд /вж. определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г.о. на ВКС по гр.д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV г. о., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г., ІІІ г.о., определение №52/11.02.2019 г. по гр.д.№ 443/2019 г. на ІV г.о., определение №63/08.02.2019 г. по гр.д.№ 441/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./.
Обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което правилно с обжалваното определение подадената жалба на адв. П. В. е приета за недопустима и е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289 от 24.07.2019г. по гр.д.№1613/2019г. на Върховен касационен съд, ІVг.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: