2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 02.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1146 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. Дебеляшки, [населено място], представляван от адв. Л. В. срещу определение № 834 от 10.03.2017г. по ч.гр.д. № 5764/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 637 от 15.11.2016г. по т.д. № 6/2016г. на СОС, ТО, 3 състав в частта, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба с вх. № 8353/14.11.2016г..
Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. Твърди, че преценка за наличие предпоставките на посочената разпоредба не е правена, което е видно от мотивите на обжалваното определение. В изложението си частният жалбоподател поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК, като е изложил твърдения, че не е получавал доходи от фирма „М. И.“, за което е представил удостоверение, че данъчната печалба на посоченото дружество за 2015г. е 4042,95 лева, с която, дори и да се разпредели като дивидент, не може да се плати държавната такса, че не е разпределян дивидент към 20.03.2017г., че дружеството развива търговска дейност без постоянни договори, със заемни средства и разполага само с краткотрайни активи, както и че е представил декларация по чл.83, ал.2 ГПК и удостоверение за получени доходи от съпругата му, от които е видно, че не може да събере исканата държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззиввният съд, за да потвърди първоинстанционното определение в обжалваната му част, е приел, че според информация от Търговския регистър към Агенция по вписванията П. Дебеляшки е едноличен собственик и управител на [фирма], както и че съобразно данните от представения за обявяване последен годишен финансов отчет за 2015г. дружеството извършва активна дейност и притежава текущи активи на значителна стойност, обезпечаващи приключването на отчетния период с печалба, няма непогасени задължения към персонала или подотчетни лица. Поради това въззивният съд е счел, че изложените в декларацията данни за материалното състояние на молителя са необективни, а данните от приложеното удостоверение за получени доходи от [фирма] са неверни. Въз основа на тези съображения е достигнал до извод за липса на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителя от държавна такса за въззивното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът в отговор на указанията за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е представил молба, в която не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, наведени в частната касационна жалба, като е изложил твърдения за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК и за необсъждането им от въззивния съд. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касаторът е представил и съдебна практика, но не е посочил и обосновал наличието на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 834 от 10.03.2017г. по ч.гр.д. № 5764/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: