Определение №446 от 20.10.2009 по ч.пр. дело №382/382 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        №  446
 
                     София, 20.10.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 382 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. И. С. и Т. Р. С. , чрез пълномощника им адвокат Т, против разпореджане от 30.07.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е върната частна жалба вх. № 2* от 12.06.2009 г., поради неизпълнение в срок на указанието за внасяне на държавна такса. Жалбоподателите твърдят, че таксата е внесена в срок, но погрешно не е била приложена към молбата, с която уведомяват съда, че я представят и считат, че незаконосъобразно са приложени последиците от неизпълнението, вместо да им бъде изпратено съобщение за липсата на приложения документ.
Ответникът в частното касационно производство С. Ц. К. оспорва жалбата с довод, че приложената впоследствие вносна бележка не удостоверява плащане на държавна такса по подадената частна жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е основателна по следните съображения:
Съобщението за внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадената в срок частна жалба, е получено на 21.07.2009 г. На 23.-7.2009 г. е депозирана молба от С. С. , в която е посочено, че представя доказателства за внасянето на държавната такса. Върху молбата е налице отбелязване, че таксата не е приложено, без удастоверяване на датата когато е направена констатацията и дали това е станало в присъствието на жалбоподателя. След изтичане на едноседмичния срок е постановено атакуваното разпореждане. С молба от 31.07.2009 г. процесуалния представител на жалбоподателите е посочил, че по погрешка банковия документ за внесена държавна такса е бил депозиран по гр.д. № 532/2009 г. на ВОС и е представил вносната бележка.
Възраженията на ответника по жалбата са, че във вносната бележка не е посочен номер на делото и е отбелязано, че се плаща по касационна жалба, поради което не може да се приеме, че е удостоверено изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса е неоснователно. Към молбата от 24.07.2009 г. е приложен оригиналния банков документ, поради което същия не бил могъл да бъде използван по друго дело, а факта, че е посочено, че се внася държавна такса по касационно, а не по частно касационно дело е неотносим, доколкото държавна такса в размер на 15.00 лв. се дължи само по частна жалба, докато минималния размер на държавната такса за обжалване на постановено по общия исков ред решение е 25.00 лв.
В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ разпореджане от 30.07.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Окръжен съд В.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- В. за администриране на частната касационна жалба вх. № 2* от 12.06.2009 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top