О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 25.09.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 1791/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 81/24.04.2017 г., постановено по т.д. № 859/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № VI – 127/23.12.2016 г. по в.гр.д. № 1798/2016 г. на Бургаски окръжен съд. Жалбоподателят счита, че в постановеното от ВКС определение липсват изрично изложени съображения относно търговския характер на образуваното дело. Поддържа, че първоинстанционното производство се е развило по реда на общото, а не на особеното исково производство, както и не е налице двустранна търговска сделка. Искането е за отмяна на определението като неправилно.
Ответникът СО на К. при [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и изразява становище, че постановеното от Върховния касационен съд определение е правилно. Не се претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № VI – 127/23.12.2016 г. по в.гр.д. № 1798/2016 г. на Бургаския окръжен съд, съставът на ВКС, ТК е счел същата за недопустима с оглед изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. В случая ищецът СО на К. при [фирма] е предявил против Л. Д. Б., лично и в качеството му на [фирма] и като управител на [фирма] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД – за предаване държането на обект, предмет на прекратен договор за наем от 24.06.2008 г., и с правно основание чл.248 ЗЗД, във връзка с чл.249, ал.2 ЗЗД – за връщане на предадени или закупени за срока на договора за наем движими вещи – оборудване. Договорът за наем е сключен с оглед осъществяваната от ЕТ дейност в областта на туристическите услуги, почивното дело, обученията, семинарите и други подобни дейности /раздел I, чл.1, ал.3 на договора/, т.е. имотът е нает с оглед осъществяваната от ЕТ търговска дейност. Съгласно чл.286, ал.1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняване на негово занятие. Характерът на сделката като търговска определя и характеристиката на делото като търговско, като без значение по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.X. ГПК, както и независимо от това под каква сигнатура то е било регистрирано по описа на първоинстанционния и съответно на въззивния съд.
Видно от съдържащата се в исковата молба претенция за връщане на наетия имот, поради прекратяване на договора за наем, ищецът черпи права само от качеството си на наемодател по прекратено наемно правоотношение, с оглед на което и първият от предявените искове е с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Съгласно дадените разяснения в т.20 от Тълкувателно решение № 1/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, цената на този иск се определя от наема за една година по договора, в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. Видно от раздел III, чл.6, ал.1 от договора за наем, годишната наемна цена е в размер на 8 000 евро, равняващи се на 15 646,64 лв., която е и цената на иска. Вторият иск с правно основание чл.248 ЗЗД, във връзка с чл.249, ал.2 ЗЗД е с цена 5 000 лв., определена от първоинстанционния съд по реда на чл.70, ал.3 ГПК с разпореждане № 603/29.03.2016 г. Преценката за приложението на чл.280, ал.2 ГПК се прави, като се има предвид цената на всеки един от обективно съединените искове.
В случая касационната жалба е подадена след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК, срещу въззивно решение, постановено по търговско дело /чл.286,ал.1 ТЗ/, с цена на всеки иск под 20 000 лв., поради което е процесуално недопустима. Като е стигнал до същия извод, съставът на ВКС, ТК е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 81/24.04.2017 г., постановено по т.д. № 859/2017 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: