О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 26.09.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1634/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], обл. В., срещу определение № 1868 от 02.06.2016 г., постановено по т. д. № 584/2015 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав. С посоченото определение е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното производство (НОХД № 5525/2014 г. на Софийски градски съд, 18 състав), образувано срещу П. Т. М. – ответник по предявен от ответника по първоначалните искове ТБ [фирма] обратен иск.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Поддържа, че въззивният съд е спрял производството по делото без изходът на спора, с разглеждането на който е сезиран, да е обусловен от изхода на наказателното дело срещу ответника по обратния иск. Излага аргументи, че обратният иск на ТБ [фирма] не е част от предмета на производството пред въззивната инстанция, тъй като решението, с което първоинстанционният Софийски градски съд се е произнесъл по този иск, не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Твърди, че при постановяване на определението не е съобразено обстоятелството, че с невлязлата в сила присъда по НОХД № 5525/2014 г. на Софийски градски съд е уважен граждански иск на ТБ [фирма] срещу физическото лице – ответник по обратния иск, за обезщетяване на същите имуществени вреди от извършено престъпление, за които се търси обезщетение с обратния иск. Навежда и доводи за липсата на преюдициална връзка между изхода на наказателното дело и изхода на спора, предмет на предявените от него искове срещу ТБ „И. АД, основани на твърдяно неизпълнение на договор за депозит /влог/ на парични средства в банка.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника ТБ [фирма] със седалище в [населено място], който изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Ответникът П. Т. М. от [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 584/2015 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на ТБ „И. АД срещу решение № 19 от 08.05.2014 г. по т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд, с което банката – жалбоподател е осъдена да заплати на [фирма] сумата 2 324 649.52 щ. д. – главница по договор за депозит от 20.05.2009 г. с I. BG 18 I. 80482120382501, сумата 154 763.67 лв. – възнаградителна лихва за времето от 02.06.2009 г. до 26.02.2010 г., законни лихви от 10.09.2012 г. до окончателното плащане суми, сумата 645 538.70 лв. – мораторна лихва върху дължимите по депозита суми, сумата 1 438 468.42 евро – обезщетение за реално причинени вреди от неизпълнение на задължение по договор за депозит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.09.2012 г. до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на 715 219 лв. Пред въззивния съд е подадена и въззивна частна жалба от ответника ТБ [фирма], който е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по предявения от него обратен иск срещу привлечения като подпомагаща страна П. Т. М. за заплащане на сумата 50 000 евро, претендирана като част от вземане за обезщетение за имуществени вреди, причинени от П. М. в качеството му на служител на ТБ [фирма] в резултат на извършено престъпление.
С определение № 2198 от 10.08.2015 г. Софийски апелативен съд е отменил решението по т. д. № 6028/2012 г. на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение за прекратяване на производството по обратния иск на ТБ „И. АД, и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска с указания след приключването им делото да бъде върнато за произнасяне по въззивната жалба на [фирма]. На 27.11.2015 г. Софийски градски съд е постановил решение № 1935, с което е осъдил П. Т. М. да заплати на ТБ [фирма] сумата 50 000 евро – част от вземане за обезщетение за имуществени вреди, причинени на банката – ищец по обратния иск, вследствие наредени от ответника по иска, в качеството му на главен счетоводител на клон „Централен”, 23 броя трансакции на обща стойност 2 340 946.74 щ. д. от сметката на [фирма].
След постъпване на делото в Софийски апелативен съд е постановено обжалваното в настоящото производство определение, с което въззивният съд е спрял производството по т. д. № 584/2015 г. на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, след като е констатирал че с присъда по НОХД № 5525/2014 г. на Софийски градски съд, 18 състав, П. Т. М. е признат за виновен в това, че в периода 23.06.2009 г. – 15.09.2009 г. в [населено място], клон „Централен” на ТБ [фирма], в условията на продължавано престъпление с 45 деяния, като длъжностно лице – главен счетоводител на клон „Централен” на ТБ [фирма], сам и в съучастие с В. И. В., присвоил чужди средства, собственост на ТБ [фирма] – сума в размер на 4 402 887.90 щ. д., равностойни на 6 068 546.20лв., по депозитни и разплащателни сметки с титуляри [фирма], [фирма] и [фирма], връчени в това му качество, като за улесняване на престъплението е извършил друго по-тежко престъпление по чл.316 във вр. с чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 НК и по чл.309, ал.1 НК, като длъжностното присвояване е в големи размери, за което на Т. е наложено предвидено в НК наказание. За да спре производството по делото, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че изходът на наказателното дело е от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор по висящото пред него дело, тъй като предявените от [фирма] осъдителни искове са за депозирани в ТБ „И. парични средства, които не е било възможно да бъдат изтеглени поради факта, че не са били в наличност по банковата сметка на дружеството – ищец, и периодът на банковите операции по изтегляне на средствата от сметката съвпада с установения в присъдата период, а твърденията на ищеца за липса на депозираните за съхранение парични средства по банковата му сметка са във връзка с установеното с невлязлата в сила присъда присвояване на средства от сметката. В съобразителната част на определението въззивният съдебен състав се е позовал на задължителната практика в решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ВКС, ІV г. о., според която в случаите, когато за престъплението, в резултат на което е настъпила вредата, е образувано наказателно дело, съдът спира производството по гражданския спор поради това, че неговият изход е обусловен от присъдата на наказателния съд.
Определението за спиране на делото е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че правилното разрешаване на спора по висящото пред него търговско дело е обусловено от изхода на спора по наказателното дело срещу физическото лице – ответник по предявения от ТБ [фирма] обратен иск. Връзката на преюдициалност е налице както по отношение на спора, въведен с първоначалните искове на [фирма], така и по отношение на спора, с който съдът е сезиран чрез предявения от ТБ „И. АД обратен иск /заявен като частичен/ срещу подпомагащата страна П. Т. М.. Наличието на преюдициална връзка произтича от защитната позиция на ответника по първоначалните искове и ищец по обратния иск ТБ „И. АД, поддържана с отговорите на исковата молба. Защитата на ответника срещу първоначалните искове е основана на твърдения и доводи, насочени към освобождаването му от отговорност за неизпълнение на задължения по сключения с ищеца договор за депозит поради извършени неправомерни действия от ответника по обратния иск като служител на банката, в резултат на които депозираните от ищеца за съхранение парични средства са изтеглени от банковата му сметка и които действия съставляват престъпление по Наказателния кодекс на Република България. С престъпния характер на действията по изтегляне на депозираните за съхранение в банката парични средства е обоснована и претенцията, предмет на обратния осъдителен иск. При така заявените твърдения и доводи въззивният съд правилно е преценил, че след като престъпният характер на действията, в резултат на които се цели ангажиране на договорната отговорност на банката – ответник по първоначалните искове, е въведен в предмета на спора като част от защитата на ответника, респ. като част от основанието на обратния иск, изходът на наказателното дело срещу ответника по обратния иск за присвояване на паричните средства от сметката на [фирма] в ТБ [фирма] ще е от значение за правилното разрешаване на спора дали банката следва да носи отговорност за неизпълнение на договора за депозит, а също и на спора относно деликтната отговорност на ответника по обратния иск за причинени на банката имуществени вреди чрез престъплението, за което последният е подсъдим. Доколко наличието или отсъствието на извършено престъпление от ответника по обратния иск е предпоставка за освобождаване на ответника по първоначалните искове от отговорност за неизпълнение на договора за депозит е въпрос, който може да бъде разрешен от въззивния съд едва при постановяване на решението по съществото на спора. Поради това доводът на частния жалбоподател, че престъпният характер на деянието, за което се води наказателното дело, не е основание за освобождаване на ответника по първоначалните искове от отговорност за договорно неизпълнение, не може да обоснове извод за липса на преюдициална връзка между наказателното дело и висящия пред Софийски апелативен съд гражданскоправен спор. От компетентността на въззивния съд е и преценката дали образуваното пред него въззивно производство има за предмет само решението на първоинстанционния съд, с което са уважени първоначално предявените искове на [фирма], или предмет на въззивна проверка е и по-късно постановеното от първоинстанционния съд решение по обратния иск, което според частния жалбоподател не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложените съображения обжалваното определение, с което е спряно производството по т. д. № 584/2015 г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1868 от 02.06.2016 г., постановено по т. д. № 584/2015 г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :