1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 27.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4598 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Н. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу определение № 467 от 03. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3022/2017г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. № 2189/09.02.2017г. на Л. Н. Н. против въззивно определение № 4370/30.12.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 4146/2016г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане от 03.06.2016г. по в.гр.д. № 3331/2016г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба с вх. № 74094/01. 06. 2016г. на касатора срещу разпореждане на СГС от 12. 05. 2016г. за връщане на насрещна въззивна жалба поради неотстранени нередовности /невнесена държавна такса/.
Частният жалбоподател Л. Н. Н. излага доводи, че обжалваното с оставената без разглеждане частна касационна жалба въззивно определение от 30.12.2016г. на Апелативен съд – София е преграждащо хода на делото и като такова подлежи на пряк касационен контрол на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено и частната касационна жалба бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение № 467 от 03. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3022/2017г., Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е приел, че подадената частна жалба е недопустима като насочена срещу окончателен съдебен акт на апелативния съд, постановен в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, а именно по частна жалба срещу разпореждане на СГС от 03.06.2016 г. за връщане на частната жалба на страната срещу разпореждане на СГС от 12.05.2016 г. за връщане на насрещна въззивна жалба. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че с постановяване на определението на САС, жалбоподателят е изчерпал процесуалния ред за инстанционен контрол над постановените от съдилищата определения. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК /какъвто не е настоящият случай/ или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК /в която хипотеза е настоящото частно касационно производство/. Следователно правилно и съобразно постановките на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК в обжалваното определение е прието, че инстанционният контрол е изчерпан, доколкото апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване с частна жалба и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно от гореизложеното тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 12 от 18. 01. 2017г. по ч. гр. д. № 5218/2016г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 74 от 15. 03. 2017г. по ч. гр. д. № 921/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
Ето защо подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, е процесуално недопустима и правилно е върната като такава в производството, в което е постановено обжалваното определение на ВКС, IV г. о.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467 от 03. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3022/2017г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.