Определение №446 от 29.9.2011 по ч.пр. дело №393/393 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

Определение по гр.д. № 393/11 г. на ВКС, І ГО стр.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446

гр. София, 29.09.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 393 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК.
Ц. Р. С., С. Р. В., Л. Г. Н. и Е. Г. Н. обжалват определение № 208 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 602/11 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба.
Ответникът по касация З. Б. И. оспорва жалбата.
За да се произнесе, ВКС съобрази следното:
В рамките на правомощията си, законосъобразно предходният състав на ВКС е приел че касационна жалба е недопустима. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК след изменението с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В. решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им, като с оглед разпоредбата на чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва.
В. съд е постановил решение по иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка на процесната 1/3 ид. ч. в размер на 1 559.28 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в съда на 25.01.2011 г. и затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Няма основание да се приеме, че се касае за висящо производство което следва да се разгледа по досегашния ред. Според § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК висящи касационни производства са тези, касационната жалба по които е постъпила във въззивния съд до влизане на изменението на закона в сила, т. е. до 21.12.2010 г.
Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.

Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 602/11 г. на Върховен касационен съд ІІ ГО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар