О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 03.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 977 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18096 от 08.12.2016 г., подадена от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. чрез адвокати Р. Ж. и М. Ц. от САК против въззивно решение № 2023 от 31.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2683/2016 г. на АС – София, Х гр.състав. С него е потвърдено решение № от 08.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 7330/2014 г. на СГС, Първо г.о., 18 състав, с което като неоснователни са отхвърлени предявените от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. срещу Д. Д. М. искове с правно основание чл. 472 вр. чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 472 вр. чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) за установяване нищожност на нотариално удостоверяване в н.а. № 2 от 22.01.2007 г., том І, рег. № 137, д. № 2 от 22.01.2007 г. на нотариус Б. Н., както и е отхвърлен иска по чл. 124 ГПК предявен от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. срещу И. К. И. за признаване за установено по отношение на нея, че ищците са собственици на апартамент № 11, в [населено място], [улица], ет. 4, с площ от 72,50 кв.м., ведно с таванско помещение № 11 с площ от 13 кв. м. и избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м, както и на 1980/27815 ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост върху парцел № ІV-3, кв. 314, с площ от 330,50 кв.м., м. „Е. г.”.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация Д. Д. М. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
Ответницата по касация И. К. И. не е подала отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, апелативният съд е приел, че ищцата А. Б. Ю. и Е. Л. Ю. са били в брак, който е прекратен с развод, считано от 13.02.2009 г. Е. Л. Ю. е починал на 28.03.2012 г. и е оставил за свои наследници децата си – ищците Л. Е. Ю. и А. Е. Ю.. С н.а. № 2 от 22.01.2007 г., том І, рег.№ 137, д.№ 2 от 22.01.2007 г. по описа на нотариус Б. Н. е оформен договор за продажба на недвижим имот с продавачи А. Б. Ю. и Е. Л. Ю. и купувач Д. Д. М.. В документа е отразено, че пред нотариуса в кантората са се явили страните (с посочени данни от лични карти и ЕГН), както и че след като нотариусът се уверил в самоличността на лицата и тяхната дееспособност, те са заявили, че сключват договора относно апартамент № 11 с площ от 72,50 кв.м. с принадлежащите му таванско помещение № 11 и избено помещение № 11, находящи се в [населено място], [улица], ет. 4 при продажна цена от 60 000 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от купувача напълно и в брой съобразно с идеалните им части, преди подписване на нотариалния акт, който служи като разписка. Изрично е отбелязано, че след като страните заявили, че са уредили финансовите си взаимоотношения, представения от страните проект за нотариален акт бил одобрен от нотариуса и бил прочетен на страните, като след одобрението му се подписал от тях и от нотариуса. Впоследствие, с н.а. № 10 от 25.11.2011 г. Д. М. продал на И. К. И. жилището. С решение от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 1001/2010 г., постановено от САС, 4 с-в е оставено в сила решение от 03.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 4069/2008 г. от СГС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен от А. Б. Ю. срещу Е. Л. Ю. и Д. Д. М. за признаване за установено, че договорът, сключен с процесния н.а. № 2 от 22.01.2007 г. е нищожен поради липса на съгласие. Решението на САС е влязло в сила на 09.05.2014 г. Съдилищата са приели, че положения в нотариалният акт подпис за А. Б. Ю. е поставен от нея. Във връзка с твърдението, че А. Б. Ю. не се е явила лично по същото време и място като останалите страни по н.а. № 2 от 22.01.2007 г., въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и е формирал извод, че твърдението не е доказано. За установено е прието, че двамата продавачи не са били едновременно на едно място поради тяхното изрично желание с оглед предстоящия към 22.01.2007 г. развод. И двамата, обаче, са дали своето съгласие за продажбата на притежавания от тях имот предвид развода и намерението да уредят имуществените си отношения вместо да водят дело за делба. От правна страна е прието, че при оформяне на н.а. № 2 от 22.01.2007 г. не е допуснато нарушение на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./, (сега – чл. 578, ал. 4 ГПК). Лицата, чиито изявления се съдържат в нотариалния акт са се явили лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, е проверил самоличността и дееспособността им, предвид което нотариалното удостоверяване по чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) е валидно и главния иск за прогласяване на неговата нищожност е неоснователен. По иска за нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушение на правилото за прочитане на нотариалния акт (чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, сега – чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК) е прието за недоказано твърдението, че нотариусът не е прочел текста на акта. Не е споделено разбирането на ищците (сега касатори), че процедурата е опорочена от това, че прочитането не е направено едновременно пред всички страни по сделката. Съдът е приел, че основанията за нищожност на нотариалните действия са регламентирани изрично и изчерпателно в разпоредбата на чл. 472 ГПК /отм./, сега чл. 576 ГПК. Законът не изисква текста на нотариалния акт да бъде прочетен едновременно пред всички страни, поради което последователното явяване на страните по договора в различно часово време, но в рамките на деня на сделката, съответно – запознаването с текста на акта поотделно, не съставлява опорочаване на процедурата и няма за последица нищожност на нотариалното удостоверяване. С оглед валидността на сделката по н.а. № 2 от 21.01.2007 г., прието е, че е настъпило валидно прехвърляне на права от патримониума на продавачите в този на купувача (ответника М.), който на свой ред валидно ги е прехвърлил на ответницата И. К. И. с н.а. № 10 от 25.11.2011 г., поради което е отхвърлен и иска по чл. 124 ГПК.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени следните въпроси:
(1) Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет на делото доводи на страните? Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет на делото, събрани пред него и първоинстанционния съд, доказателства? – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Р № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 6605/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г. на ВКС, І г.о.
(2) Нищожно ли е нотариално действие по сключване на правна сделка с нотариален акт, ако участващите в производството лица не са се явили едновременно пред нотариуса, респ. актът не им е прочетен едновременно, не са го одобрили и подписали едновременно? – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
На първо място, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, произтича от предмета на спора и е от значение за решаващата воля на съда, както и при наличие на някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо питанията в първия пункт не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Те обобщават оплакванията на касаторите за допуснати нарушения на процесуалните правила, които при това не намират опора в данните по делото. Въззивният съд самостоятелно е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. Обстоятелството, че заявените от касаторите твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства, не може да служи като аргумент в подкрепа на довод, че съда не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. След като е допуснал всички относими и своевременно заявени доказателства, в съответствие с процесуалните правила съдът ги е обсъдил, както и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право, а несъгласието на касаторите с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът по пункт 2 има обуславящо значение за спора, но по отношение на него не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай не се твърди наличието на необходимост от преодоляване на съдебна практика, основана на неточно тълкуване на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ или чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./ или създадена при други обществени условия. Същевременно посочените норми са формулирани по начин, който изключва възможност да се приеме, че е налице непълнота, неяснота или противоречие в закона, което да налага произнасяне по реда на чл. 290 ГПК. Вложеният от Законодателя смисъл е съобразен при постановяване на атакуваното решение, предвид което не е налице основание за допускане на обжалването и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторите дължат на ответника Д. М. направените от него разноски за защита пред ВКС – сумата 600 лв., представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно ДПЗС № 674754 от 27.02.2017 г. (л. 34 от делото).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2023 от 31.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2683/2016 г. на АС – София, Х гр.състав.
ОСЪЖДА А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Д. М. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: