Определение №446 от 4.12.2018 по ч.пр. дело №1371/1371 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 446

гр.София, 04.12.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1371 по описа за 2018 г.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 29056/ 08.11.2017 г. по ч.гр.д. № 12633/ 2017 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки определение № 162068/ 03.07.2017 г. по гр.д. № 1178/ 2017 г. на Софийски районен съд, е прекратил производството по делото.
Определението се обжалва от М. А. М. – В.
с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуално-правни въпроси: 1. Какъв е порокът на съдебния акт, с който гражданският съд се произнася по административно-правен спор? 2. В случай, че административният съд намери, че образуваното пред него дело е в компетентност на общия (на гражданския) съд, а гражданският съд намери, че спорът е в компетентност на специализирания (на административния) съд, длъжен ли е гражданският съд да повдигне спора за компетентност по чл. 135, ал. 4 АПК? и 3. Кой съд е компетентен да разгледа правния спор за (не)законосъобразност на решението на Факултетния съвет на висше училище по чл. 26, ал. 8, т. 9 ЗВО, с което е приет резултатът от атестирането на член на академичния състав на факултета (по чл. 26, ал. 8, т. 9 ЗВО), като се съобрази правното значение на атестирането на заемащите академична длъжност? Касаторът намира повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а обосновава искането за допускане на касационния контрол с довода, че първите два въззивният съд е решил в противоречие съответно с ТП № 1/ 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2015 г. ОСГТК и О. на I-ва и II-ра колегия на ВАС и с посочени определения на петчленни състави от ВКС и ВАС, постановени по реда на чл. 135, ал. 4 ГПК (допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Намира третия въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Независимо от сочените предпоставки от чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, според касатора въззивното определение е очевидно неправилно. Основанието от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е осъществено, защото представлява квалифицирана (възможно най-тежка) форма на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постановяването му осуетява контрола върху всички видове и степени училища, който върховният закон поставя в задължение на държавата (чл. 53, ал. 6 КРБ) и отрича основното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 КРБ).
С определение № 172/ 24.04.2018 г. по настоящото дело: 1) частната касационна жалба е приета за допустима; 2) отречени са сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното определение и 3) производството по делото е спряно, като по заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд е внесъл в Конституционния съд на Република България искане за установяване на противоречието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта „ … както и при очевидна неправилност“ с чл. 117, ал. 1, чл. 122, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията на Република България (чл. 150, ал. 2 КРБ).
По това искане пред Конституционния съд на Република България бе образувано конституционно дело № 10/ 2018 г.
С решение № 15/ 06.11.2018 г. по конст.д. № 10/ 2018 г. КС на Република България искането е отхвърлено.
Отпаднала е привременната пречка по чл. 150, ал. 2 КРБ за разглеждане на частната касационна жалба. Производството подлежи на възобновяване, а настоящият състав е длъжен да разгледа и искането по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
В обжалваното определение въззивният съд е възможността за самостоятелно оспорване/ обжалване пред съд на решението по т. 4 от протокол/ 30.06.2016 г. на Факултетния съвет на Университета за национално и световно стопанство по утвърдената отрицателна комплексна оценка от атестирането на касатора на заеманата длъжност „главен асистент“. Приел е, че: 1) ЗРАСРБ не допуска (изрично) възможност да бъде обжалвано; 2) отрицателната комплексна оценка не е пречка за заеманата академична длъжност (чл. 57, ал. 1 ЗВО) и 3) две последователни отрицателни атестации осъществяват основанието по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗРАСРБ за отстраняване от академична длъжност, а само заповедта на ректора за отстраняване подлежи на проверка за законосъобразност при условията и по реда на АПК (арг. от чл. 35, ал. 3 ЗРАСРБ, вр. чл. 38 ЗВО). Доколкото такава няма издадена, касаторът не може пред съд да твърди незаконосъобразност на решението на Факултетния съвет.
При тези мотиви на въззивният съд правоотношенията между страните са определени като административно-правни, а е съзрян методът на власт и подчинение. Изводът на въззивния съд, че обективното административно право урежда множество актове, чиито правни последици са ограничени само до тяхното вътрешно-ведомствено (вътрешно-служебно) значение, а законосъобразността им става предмет на съдебен контрол единствено и само в производство по обжалване на целения с издаването им индивидуален административен акт, не е „очевидно неправилен“. Той не нарушава основното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 КРБ), нито ограничава контрола на държавата върху дейността на всички в5идове и степени училища (чл. 53, ал. 6 КРБ). Следователно липсва соченото основание по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Мотивите, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са в определение № 172/ 24.04.2018 г. по настоящото дело. Излишно е да се повтарят.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 1371/ 2018 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 29 056/ 08.11.2017 г. по ч.гр.д. № 12633/ 2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top