1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
[населено място], 05.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4016/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1603/10.07. 2013г., постановено по в.гр.д № 1356/2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение. Касаторът релевира оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Допустимостта на касационното обжалване обосновава с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът ЕТ Е. Д. И. с фирма „Е. И. 99” , чрез аздв. Р. С. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по изложени в писмения отговор съображения. Направено е искане по чл.80 и чл.81 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 14.10.2013г. за сумата от 700 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК на ЕТ Е. Д. срещу касатора за сумата от 19450.20 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.06.2011г. до 17.12.2011г. , въззивният съд е приел, че едностранната корекция на сметката на потребителя за минал период от време не може да породи правни последици, поради това, че единствено в правомощията на законодателя е да въведе със закон или кодекс отговорност на абоната, без да се изисква доказване на виновно поведение от последния. От фактическа страна е установена от назначената СТЕ, че вероятната причина за констатираната грешка при измерването и отчитането на ел. енергията е вмешателство в СТИ, при което преминаващата през него електрическа енергия не се отчита от СТИ точно. Съдът е анализирал подзаконови нормативните актове , които имат отношение към енергетиката и е приел, че в нито един от тях / изброени в решението/ не се предвижда възможност за едностранно изменение на сметката на потребителя на електроенергия за минал период от време. Съдът се е позовал на съдебната практика по чл.290 ГПК на ВКС, ТК , в които се приема, че липсва законово основание за доставчика на ел.енергия да извършва корекция на сметките на потребителя за минал период от време за вече доставена и използвана енергия. Също така се е позовал на задължителна за съдилищата съдебна практика, с която се приема неравноправния характер на клаузи в ОУ на доставчика по смисъла на чл. 146, ал.1 З. и на чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че нарушават основен принцип на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280, ал.1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира въпрос за правната възможност на доставчика на ел. енергия да извършва последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – СТИ. Допълнителния критерий е аргументиран с настъпилите законодателни промени и промени на обществените условия от значение за развитие на правото и осъвременяване на съдебната практика по прилагането на закона, поради неточното му тълкуване.
По поставения от касатора правен въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, която е цитирана и в съдебното решение на въззивния съд: решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. на ІІ т.о., решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/10г. на ІІ т.о., решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ т.о., решение № 104/05.04.2010г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ т.о., решение №159 от 30.09.2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. която се явява задължителна за съдилищата съгласно постановките на т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В цитираните решения произнасянето е по аналогични клаузи в общите условия на електроразпределителни дружества. Според приетото разрешение извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишена от законно основание – както за времето на действие на ЗЕЕЕ /отм./ и НППРЕМП, така и при действието на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г., както и подобни клаузи в общите условия за неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З. и съответно нищожни съгласно чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. В практиката на ВКС / решение № 189 от 11.04.2011г. по т.дело № 39/2010г. на състав на второ търговско отделение на ВКС, не е отречена възможността да се реализира отговорност на потребителя при негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, но в тези случаи, неправомерните действия подлежат на доказване в процеса. В случая това условие за коригиране на сметката на абоната не е доказано от ответника – касотор по делото. В този смисъл, след като въззивното решение е постановено при съобразяване на практиката на ВКС касационното обжалване на решението на окръжния съд не се допуска.
Неоснователно е и становището на ответника, че формираната практика на ВКС по приетия за релевантен за изхода на делото въпрос следва да бъде променена предвид настъпилото изменение в обществените отношения, каквото според него е изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал.2 от Закона за енергетиката. Промените в ЗЕ / ДВ бр. 54/17.07.2013г./ нямат обратно действие, при липсата на изрично предаденото й такова от законодателя, поради което не се прилага за спорове за предходен период, какъвто е случая по делото. Позоваването от касатора на решение на ЕС от 21.02.2013г. относно приложението на Директива №93/13/Е. се отнася до процесуални задължения на правораздавателния орган при констатация от негова страна на неравноправни клаузи в потребителски договори, но няма отношение към оплакванията на касатора изложени в касационната жалба.
Изложените от касатора съображения за промени в обществените отношения и обществените условия не са от такъв характер, които да обосноват необходимост за промяна на съдебната практика, с оглед на обстоятелството, че уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на ел.енергия е уредена по законодателен ред. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация се дължат доказаните разноски за сумата от 700 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1603/10.07. 2013г., постановено по в.гр.д № 1356/2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на ЕТ ЕТ Е. Д. И. с фирма „Е. И. 99” със седалище и адрес на управление [населено място] разноски 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: