2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С., 06,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 374 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро – във вр. чл. 307, ал. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4589/7.V.2012 г. на А. Б. Т. от [населено място], подадена против определение № 83 на Върховния касационен съд, ТК, от 9.ІV.2012 г., постановено по т. д. № 269/2012 г., с което – в пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК – е била оставена без разглеждане (като недопустима) подадената от същия молба за отмяна на по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1124 от 13.VІІ.2011 г. на Пловдивския ОС по ч. гр. д. 19302011 г.: за отхвърляне на жалбата му срещу действия на съдебен изпълнител /ЧСИ с рег. № 826/ по изп. дело № 358/2011 г., изразяващи се в насочване на принудително изпълнение върху несеквестируем негов недвижим имот чрез налагането на възбрана върху последния.
Оплакванията на частния жалбоподател А. Б. Т. са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение по чл. 307, ал. 1 ГПК при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед това, а и като се позовава на практика на ВКС в противоположен смисъл, изразена в Опр. № 16 от 12.І.2009 г. на І-во т.о. по т.д. № 1/09 г., Т. претендира отменяването му и „връщане на делото за продължаване на неговия ход”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в пр-вото по чл. 303 ГПК, настоящата частна жалба на А. Б. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Извънинстанционното производство, уредено с разпоредбите в гл. ХХІV ГПК, озаглавена „Отмяна на влезли в сила решения”, има за свой предмет само онези от тях, които се ползват със сила на пресъденото нещо. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г., уредената в ГПК защита чрез обжалване действията на съдия-изпълнителя е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдия-изпълнителят няма правораздавателни функции, а действа а действа като орган на държавна власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия, оставайки същевременно административно и правно свързан с правораздавателната дейност на съдилищата, за която връзка е ирелевантно правното му положение на частен или държавен съдия-изпълнител. Ето защо и по сега действащия процесуален ред на чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд продължава да действа „като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт”. Щом това е така, постановеното във връзка с този несъдебен акт решение на окръжния съд не се ползва със сила на пресъденото нещо и затова не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
В заключение, що се отнася до цитираното в настоящата частна жалба на Т. определение на същия състав на І-во т.о. на ВКС, в мотивите към него аналогично е било прието, че съдебен акт /определение по чл. 237 ГПК-отм./, който не разрешава материален граждански спор със сила на пресъденото нещо, „не подлежи на отмяна, вкл. по чл. 304 ГПК”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 на Върховния касационен съд, ТК от 9.ІV.2012 г., постановено в пр-во по чл. 303 ГПК по т. дело № 269/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 374 по описа за 2012 г.