3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С., 07,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 754 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6947/30.V.2011 г. на [фирма] – Б., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № V-35 на Бургаския ОС, ГК, от 5.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 196/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1915 на Бургаския РС от 20.ХІІ.2010 г. по гр. д. № 5824/2010 г. – за отхвърляне на осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 – във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен от търговеца настоящ касатор срещу [фирма] – Б. за заплащането на сума в размер на 15 600 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по сключен помежду им договор за счетоводно обслужване за периода от 1.ІІ.2006 г. и до 1.VІ.2010 г., както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница считано от завеждане на делото /20.VІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на касатора по чл. 79, ал. 1 – във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу ответното [фирма]-Б. да се уважи в предявения по делото негов размер.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата процесуалноправен въпрос: за кръга на допустимите доказателствени средства за установяване сключването и изпълнението на договор за изработка, сключен между търговци. В тази връзка от страната на д-вото касатор са приложени към изложението по жалбата му следните съдебни решения: 1/ Р. № 124/27.І.1955 г. по гр. дело № 268/1955 г. по описа на тогавашния ВС на НРБ, ІV-то г.о.; 2/ Решение на Ямболския ОС, ГК, от 10.VІІ.2008 г., постановено по т. д. № 219/2008 г. /в сила от 29.VІІІ.с.г./.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му – като правилно /обосновано и законосъобразно/.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Приемайки за основателно възражението на въззивника [фирма], че неправилно първостепенният съд бил изключил /като недопустими по смисъла на 164 ГПК/ ангажираните по делото свидетелски показания, след като претенцията на същия търговец за възнаграждение по договор за счетоводно обслужване е била в размер на 300 лв. месечно, Бургаският ОС е обсъдил надлежно същите, т.е. счел е, че липсва ограничение относно кръга на допустимите доказателствени средства за установяване наличието на сключен между страните по спора договор за изработка от м. февруари 2006 г. Следователно решаването на релевирания от касатора процесуалноправен въпрос по конкретни дела е в зависимост от факта договор на каква стойност следва да се установи, докато с цитираното и приложено решение на Ямболския ОС, ГК, от 10.VІІ.2008 г. по т.д. № 219/08 г. е решен различен /материалноправен въпрос/ относно съществените условия на всеки един договор за изработка и в частност, че уговореното възнаграждение на изпълнителя е в кръга на същите. Що се отнася до Р. № 124/27.І.1955 г. на тогавашния ВС на НРБ, V-то г.о. по гр. дело № 268/1955 г., същото разрешава релевираният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос по идентичен начин с атакуваното от него въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-35 на Бургаския окръжен съд, ГК, V-и с-в, от 5.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 196/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 754 по описа за 2011 г.