4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 354 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. Т., представляван от адв. К. Г., срещу определение № 526 от 07.12.2018г. по ч.т.д. № 466/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 1305 от 16.07.2018г. по т.д. № 401/2017г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.71 ТЗ поради липса на правен интерес.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извода си за недопустимост на предявения иск с липсата на твърдения от страна на ищеца, че обжалваните решения на СД на „Логистика” АД накърняват правата му. Поддържа, че противно на този извод, в хода на производството неколкократно е сочил, че ответникът оспорва качеството му на акционер, както и броя на притежаваните от него акции от капитала на дружеството и че част от притежаваните от него акции /250 броя/ са записани в новата книга на акционерите като собственост на друго лице – З. Д., без той да се е разпореждал с тях. Твърди, че всичко това е станало възможно вследствие обжалваните решения на СД, както и че в резултат на тях са били подадени и искания за обезсилване на издадените временни удостоверения. Поддържа, че във всеки един спор, който се повдига от него, дружеството прави възражение, че той не е акционер, тъй като не е записан в книгата на акционерите. Счита, че изложеното обосновава в достатъчна степен правния му интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ, противно на изводите на въззивния съд. Твърди още, че ако въззивният съд е считал, че не е обосновано в достатъчна степен наличието на правен интерес от водене на иска, е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания за обосноваването му. Сочи, че като не е сторил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, накърнило правото му на защита, оплакване за което е било направено пред въззивния съд, но не е обсъдено в обжалваното определение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е приизнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Следва ли първоинстанционният съд в изпълнение на принципа на служебното начало в процеса, следейки във всеки един момент от производството за наличие на правен интерес за ищеца от иск с правно основание чл.71 ТЗ, при констатиран недостатъчно конкретизиран правен интерес в исковата молба, да укаже на ищеца, че следва да обоснове наличието на правен интерес от иска, като в противен случай производството ще бъде прекратено, или следва направо да прекрати производството, без да дава изрични указания в тази насока?
2. Следва ли въззивният съд да вземе отношение по всички, повдигнати от частния жалбоподател с въззивната частна жалба възражения против правилността и обосноваността на обжалваното определение?
3. Следва ли въззивният съд при констатирано допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недаване на указания на ищеца да конкретизира правния си интерес от иска, да даде възможност на ищеца да стори това?
Ответникът „Логистика” АД не представя отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че внимателният прочит на исковата молба и на допълнителната искова молба, в която е направена конкретизация на петитума на предявения иск, обуславя извода за липса на правен интерес от предявяването на иск по чл.71 ТЗ. Посочил е, че този иск е предоставен на акционера в едно акционерно дружество в защита на негови конкретни членствени или имуществени права, които трябва да са нарушени и тези нарушения трябва да са настъпили и да са засегнали правната сфера на акционера. Посочил е още, че твърдените нарушения на конкретни права трябва да са настъпили реално към момента на предявяването на иска, а не да съществува само потенциална възможност да бъдат засегнати в бъдеще /неизвестно кога/ правата на ищеца.
Въззивният съд е приел, че с решенията на СД, чиято отмяна се иска, се въвежда цялостна процедура по издаване и замяна на старите временни удостоверения с нови такива, поради което се касае не до четири отделни решения, а до едно решение за приемане на процедура по замяна на временните удостоверения с нови. Счел е, че самият ищец не твърди в исковата молба, че е подал молба да бъде вписан в новата актуализирана книга на акционерите на дружеството и да е последвал отказ. Посочил е, че ищецът не е изложил твърдения за конкретно нарушение на правото му на членство, а едва в частната жалба сочи конкретно нарушение – че част от притежаваните от него 250 броя поименни акции са записани в новата книга на акционерите като собствени на друго лице. В тази връзка въззивният съд е приел, че ако ищецът има претенции, че в новото временно удостоверение за вписани по-малко акции от действително притежаваните такива, то същият би могъл да реализира правата си по чл.71 ТЗ. Изложил е съображения, че потенциалната възможност да се застраши правната сфера на акционера от издаването на нова актуална книга на акционерите или при замяна на старите временни удостоверения с нови и актуални такива – тази потенциална възможност не обосновава правния интерес от воденето на иск по чл.71 ТЗ. В заключение въззивният съд е приел, че с решението на СД не се нарушават конкретни членствени права на ищеца като акционер, а ако приетата процедура по замяната и издаването на временни удостоверения бъде нарушена и това рефлектира върху правната сфера на ищеца, той може да предприеме действия в защита на членствените си права.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частния жалбоподател първи и трети процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на съда при липса на изложени твърдения, обосноваващи правния интерес от предявен иск по чл.71 ТЗ, да даде указания на ищеца да изложи такива. Тези въпроси не са обусловили изхода на делото, тъй като изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е формиран след обсъждане на изложените от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба, както и в частната въззивна жалба твърдения за засягане на правата на ищеца в резултат на решенията на СД, чиято отмяна се иска. Следователно решаващите изводи на въззивния съд са обусловени не от липсата на изложени от ищеца твърдения, обосноваващи правния му интерес от предявения иск по чл.71 ТЗ, а от преценката му, че изложените по делото конкретни твърдения в тази насока не обосновават интерес от търсената защита. Поради това и поставените от частния жалбоподател два процесуалноправни въпроса не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, с оглед на което и не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди всички направените в частната жалба оплаквания и доводи. По този въпрос въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика, като при постановяване на определението си е обсъдил довода на частния жалбоподател, че са изложени твърдения, обосноваващи правния му интерес от предявения иск и оплакването му за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на такъв. Действително въззивния съд не е изложил мотиви по оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради липсата на указания до ищеца за излагане на твърдения, обосноваващи правния интерес от иска. Независимо от това, като е обсъдил конкретните твърдения на ищеца, от които извежда правния си интерес от търсената защита, и съдържанието на оспорените решения на СД, и въз основа на това е достигнал до извод, че такъв не е налице, въззивният съд на практика е приел, че първоинстанционният съд не е дължал даване на указания за излагане на допълнителни твърдения, обосноваващи правния интерес от търсената защита, доколкото такива са изложени в исковата молба, допълнителната искова молба и в частната въззивна жалба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526 от 07.12.2018г. по ч.т.д. № 466/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: