О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1952/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. М. П. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 30.07.2009г. по гр.д. № 1457/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е обезсилил на основание чл.209 ал.1 ГПК /отм./ решението на Пловдивския районен съд, Х граждански състав № 189 от 19.11.2008г. по гр.д. № 3981/2007г. и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е приел, че предмет на спора е искане за отмяна на нотариален акт на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./, но то може да се постанови само при уважаване на иск по спор за гражданско право против лицата, които се ползват от акта. Заявено като самостоятелно е процесуално недопустимо което е обусловило и недопустимостта на постановеното решение на първата инстанция.
Следователно основният въпрос по делото е процесуален, свързан с допустимостта да се проведе самостоятелен иск по чл.431 ал.2 ГПК /отм./. Въззивният съд не е разглеждал спора по същество и не се е произнасял кой е собственик на спорния имот и какви са правните последици на влязлото в сила решение между същите страни по гр.д. № 15/2005 на Пловдивския районен съд , VІІ граждански състав, с оглед на което поставените в изложението за допускане на касационното обжалване материалноправни въпроси са неотносими към предмета на делото и не обуславят общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
От значение за крайните изводи на въззивния съд са само два от въпросите, които се поставят в изложението по чл.284 ал.3 т.1 във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК– може ли в производството пред първата инстанция да се допусне изменение на петитума без промяна в обстоятелствената част на исковата молба и допустимо ли е да се предяви самостоятелен иск за отмяна на нотариален акт.
В съдебната практика последователно се приема, включително и с ТР 178/1986г. на ВКС, ОСГК, че когато констативен нотариален акт, издаден в едностранно охранително производство засяга правата на трето лице, то следва да се защити с иск за собственост. Отменяването на нотариалния акт на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм/ е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Съществуването на непротиворечива съдебна практика по приложението на определена правна норма, която е съобразена от въззивния съд изключва основанията по чл. 280 ал.1 ГПК, включително и това по т.3 след като в изложението за допускане на касационното обжалване не се мотивира необходимост от нейната промяна с цел точното прилагане на закона.
Не съществува противоречие в съдебната практика и по въпроса, че изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция. В случая ищецът е заявил пред районния съд, че изменява иска като добавя нов петитум при същите обстоятелства, което е прието за недопустимо. Това становище е в съгласие с разясненията в ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК т.9 относно формите на изменение на иска, тъй като факти, свързани със собственически иск не се съдържат в исковата молба. Ищецът е въвел в молбата за изменение на иска пред районния съд нови твърдения, макар да ги е определил само като уточняващи , което представлява предявяване на нов иск, следователно и по този въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Ответникът не е представил доказателства за платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, поради което въпреки , че по принцип му се дължат разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК и са поискани, не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 30.07.2009г. по гр.д. № 1457/2009г. по жалбата на И. М. П. вх. № 2* от 12.10.2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: