О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 320 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Н. Й., Р. Й. Н. и Н. Й. Н., чрез пълномощника им адв. Н, против решение № 918 от 28.07.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 2* от 30.07.2007 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Районен съд В. , ХХІ състав и е постановено друго за уважаване на предявения от П. Х. Р. , А. Х. З. и П. Х. А. против Й. Н. Й., Р. Й. Н. и Н. Й. Н. ревандикационен иск по отношение на недвижим имот в землището на гр. В., кв. Виница, местността „М” от 248 кв.м., съставляващ реална част от ПИ № 156 по ПНИ на СО”Т”, одобрен през 2006 г., съобразно комбинираната скица на СТЕ от 26.06.2008 г. на в.л. Ю. П. , окунторен с жълт цвят.
Ответниците по касационната жалба П. Х. Р. , А. Х. З. и П. Х. А. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК и претендират възстановяване на направените разноски.
Ищците основават правата си на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците претендират придобиване на собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Окръжен съд В. е приел, че правото на собственост е възстановено в стари реални граници на ищците, като наследници на С. Г. Д. , с решение № 114 от 6.10.1993 г. на ПК В. и тъй като решението е постановено преди изменението на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ. бр.45 от 1995 г. и бр.68 от 1999 г./, то същото има конститутивно действия, поради което е счетен за неоснователен довода на ответниците за нищожност на решението на ПК и за липса на приключила реституционна процедура, поради непридружаване на решението със скица. Изложени са съображения, че ответниците не могат да се легитимират като собственици по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и да изключат правата на ищците независимо от заплащането на оцененото място, тъй като липсва надлежно предоставено право на ползване с решение на ИК на ОНС и не е налице сграда в имота, построена до 1.03.1991 г., доколкото намиращата се в същия дървена барака с площ от 12.6 кв.м. и долепено до нея складово помещение, без тоалетна в имота, електрифициране, водопровод и канализация, не съставлява сграда.
Касаторите считат, че изводите на въззивния съд относно легитимацията на ищците са направени в противоречие с константната практика на ВКС, израз на която е решение № 761 от 3.08.2000 г. по гр.д. № 2* от 1999 г. на ВКС, ІV г.о. Последното е свързано с тълкуване на действителността на договор с предмет земеделска земя, която не е била заявена и възстановена по реда на ЗСПЗЗ и за правното значение на решението по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. касае се за разрешение, основано на факти, различни от тези по настоящото дело и в което липсва тълкуване на действието на решенията на органа по поземлена собственост, постановени при различните редакции на ЗСПЗЗ, а съответно не е налице и твърдяното противоречие.
Касаторите се позовават и на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на въпроса допустимо ли е производство по иск за предаване владение на реална част от новообразуван имот при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост на ползувателя не е било оспорено по реда на § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по § 35 от ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр.97 от 1998 г./. Така формулираният въпрос не се явява съществен за настоящия спор. От една страна процедурата по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща реда за изработване и влизане в сила на план за новообразуваните имоти, е създадена след осъществяването на легимиращите страните факти /решение за възстановяване правото на собственост на ищците и оценка и заплащане на мястото от ответниците/, а съответно спорът чии права е следвало да бъдат отразени в одобрения през 2006 г. ПНИ подлежи на разрешаване по исков ред, в който смисъл нормата на ал.8, т.1 от § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. От друга страна искът по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ намира приложение при наличие на предоставено право на ползване в нарушение на нормативните актове, докато в конкретния случай изводите на съда са свързани с липса на волеизявление на ИК на ОНС за предоставяне право на ползване върху процесния имот по реда на някой от визираните в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направата на такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918 от 28.07.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: