ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
гр. София, 25.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 710 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. П. Р. срещу решение № 233 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 1174/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ гр. А. и Община гр. А. не вземат становище но жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1* от 28.03.2008 г. по гр. д. № 3648/07 г. на Районен съд гр. В., с което е отхвърлен предявения от М. Р. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, за установяване по отношение на ОСЗ и Община гр. А., че има право да му бъде възстановена собствеността на нива с площ 3.960 дка в землището на с. К., м. “М”, част от имот пл. № 9.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел че през 1946 г. наследодателят на касатора купил с частен договор дворно място и нива в м. “М”, но същата не е индивидуализирана със съседи и площ. С решение на ОСЗ било признато правото да му бъде възстановена нива с площ 0.959 дка в м. “М”, а било отказано възстановяването на нива от 0.541 дка. С исковата молба се претендират още 3.960 дка, но твърденията не били доказани. Съдът обсъдил и представения пред него протокол за доброволна делба от 15.07.1948 г. с който П. Р. получил недвижими имоти, вкл. и нива в м. “М” от 1.5 дка. С оглед заключението на техническата експертиза приел, че закупената нива не може да се идентифицира с нивата от доброволната делба, а е и недопустимо пред въззивния съд да се изменя основанието на иска.
В жалбата не е формулиран съществен материален или процесуален въпрос по който въззивният съд се е произнесъл. С оглед съдържанието и следва да се приеме, че съществен въпрос според касатора е задължението на съда да постанови решение по спора въз основа на твърденията в исковата молба. Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. В случая няма противоречиво решаване на спорния въпрос. В цитираното решение № 92 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 3107/97 г. на ВКС ІV ГО е прието, че съдът се произнася по предявения иск като изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума на исковата молба. С оглед обстоятелствената част на иска, въззивният съд правилно е определил правното основание на иска. Този въпрос обаче не е съществен за спора. Същественият въпрос е за доказателствата с които се установява претенцията по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Тези доказателства съдът е преценил като недостатъчни за установяване правото на собственост на касатора. В тази насока обаче касаторът няма наведени доводи, а и не е посочил противоречива съдебна практика. Съдът, освен това, е съобразил и задължителната съдебна практика, формулирана в т. 9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/00 г. на ВКС ОСГК, че ищецът не може да изтъква във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен от него в исковата молба. Въпреки това, съдът е обсъдил и посоченото ново придобивно основание, но и за него приел че не доказва основателността на иска.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 1174/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: