О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 154/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. Д. , действаща като Е. с фирма “Е”, гр. С. против решение № 123 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 2469/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 28.07.2006 г. по гр.д. № 269/2005 г., в частта му, с която предявения иск е отхвърлен до размер от 31500 лв. и в частта за разноските, по същество е осъден касаторът- едноличен търговец да заплати на К. Де М. сумата 31500 лв. на основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД.
Ответникът по касация- К. де М, чрез пълномощника си – адв. Д, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъд. допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
След проведено производство по чл.285 ГПК и в изпълнение на дадените й указания, касаторът Д. е поддържала като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, формулиран от нея като: “ кои лица имат право да договарят и реално да извършват клинични фармакологични изследвания “. Обосновано е разбиране за нищожност на сключените от страните договори. След посочване на чл.280, ал.1 ГПК е поддържано, че обжалваното решение било постановено в противоречие както с императивни законови разпоредби, така и с константната практика на ВКС, касаеща служебното задължение на съда да следи за наличие на нищожност на договорното основание, на което ищецът основава претенцията си, наличие на правен интерес от предявения иск и наличие на редовна искова молба. Посочено е още, че в конкретния случай не било изяснено качеството на ищеца – дали е действал като физическо лице или като ръководител на представлявано от него юридическо лице. В тази връзка е поддържано противоречие с приетото от по гр.д. № 110/2002 г. на ВКС, І г.о. за това, че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица. Развито е и становището на страната в тази връзка. Изложени са доводи за липса на вътрешно съответствие на описаната в исковата молба фактология, мотивирани подробно с разбирането на страната за несъответствие между твърдяната от нея фактическа обстановка и изложените обстоятелства в исковата молба, както и с липса на конкретизация в исковата молба на насрещните права и задължения на страните по сключените договори. По-нататък са изложени съображения за липсата на въведени от ищеца тълкувания на договорите и произтичащите от тях задължения за страните и е направен извод за липса на конкретизация на правната същност на договорите. Развити са още и доводи относно несъответствия между описаната според касатора фактология и заявените в петитума искания, като обстойно е разгледан и предмета на иска чрез сравняване на закупеното имущество и претендираната сума. Посочено е, че липсвало произнасяне на съда по нищожността на процесните договори. Като друг въпрос, релевантен за спора е формулиран въпросът за правната същност на счетоводните книги и за правната същност и доказателствено значение на платежните документи. Тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Цитирана е извадка от мотивите на решение по гр.д. № 1939/1993 г. на СГС и е посочено, че с обжалваното решение, въззивният съд мотивирал основателността на иска и с това, че съобразно заключението на експертизата, счетоводството на едноличния търговец не било водено надлежно, поради което и записванията на направени разходи не можели да служат като доказателство в негова полза. Развити са подробни оплаквания за неправилност на този извод, както и разбирането на касатора относно тълкуването на чл.55 ТЗ. В т. Б /5/ от изложението по всичките тези доводи е цитирана практика на ВКС и съдилищата и са приложени съответните решения, след което е изложена обстойно фактологията, която според страната, проследява отношенията между страните във връзка със спора.
Касаторът Д. не обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала релевантните и изискуеми от посочената норма въпроси, относими към решаващите изводи на въззивния съд и обуславящи изхода на спора. Поставеният въпрос- кои лица имат право да договарят и реално да извършват клинични и фармакологични изследвания -не е въпрос по смисъла на разглежданата норма, тъй като същият е неотносим към фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, т.е. няма относимост към разглеждания иск и съответно към мотивите на въззивния съд. Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК е валидно въведен само доколкото, същият е третиран от въззивният съд и по отношение на него е дадено с обжалваното решение конкретно разрешение. Същият извод се налага и по отношение на изложените съображения за нищожност на сключените между страните договори. Обсъжданите в тази връзка обстоятелства от касатора, релевират доводи по облигационно правна връзка, относима към спор различен от предявеният иск, предмет на обжалваното решение. По разглежданият иск не се третират договорни правоотношения, респективно тяхната валидност, а последиците от отпадането на договорната връзка, като тези последици, съобразно мотивите на въззивния съд не са свързани с нищожността на договорите, а с отпадане на основанието, поради тяхното разваляне. Развитите от касатора доводи за нередовност на сезирането на първостепенния съд т.е. нередовност на исковата молба, също така въвеждат неотносими към настоящето производство въпроси, тъй като в него не се разглеждат пороци на съдебния акт- предмет на производството по чл.290 ГПК, а единствено се изследва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Извън това, отразените в изложението оплаквания за нередовност на исковата молба се поставят извън указанията дадени по реда на чл.218з ГПК / отм./, по който ред е постановено обжалваното решение, като този ред лимитира предмета на повторното разглеждане от въззивния съд и преклудира възможността за въвеждане на нови оплаквания, извън този предмет. Изложените по-горе съображения следва да се имат предвид и за останалите доводи на касатора, а именно тези за липсата на съответствие на описаната фактология и заявените в петитума искания и липсата на произнасяне на съда по наличните данни за нищожност на процесните договори, с оглед това, че с тях се въвеждат едни и същи въпроси аналогични на вече разгледаните.
Сочената като противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК засяга обстоятелства досежно договорни правоотношения, въпреки, че спора е разгледан на основание чл.55, ал.1 ЗЗД т.е. между третираните с тези решения и с въззивното, предмет на обжалване, няма обективен идентитет, изведен от различието във фактическите обстоятелства и тяхната правна интерпретация, поради което не се обосновава тълкуване на еднородни случаи.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъд. неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъд. подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъд. налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Касаторът е формулирала въпрос, свързан с така дефинираното основание- относно правната същност на счетоводните книги, в това число за доказателствената стойност за вписаните в тях данни, както и за правната същност на доказателствената стойност на платежните документи. При обсъждането на това основание, обаче, се въвеждат съображения, които засягат въпроса за обосноваността на решението на въззивния съд, тъй като, според страната, съдът неправилно не приемал за достоверни “тези” документи като първични счетоводни документи и не обсъждал разликата между редовно съставените първични счетоводни документи, каквито били разходните документи представени от ответницата и завеждането им в счетоводните книги. Тези доводи на касатора всъщност съставляват оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и се квалифицират по чл.281 ГПК, но нямат относимост към основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението си, страната разглежда и фактическите отношения, възникнали между страните, съответно сключените договори, страните по тях, съдържанието на клаузите, прави изводи по същите договори, анализира правната уредба към момента на договореностите, спира се и на реалното им изпълнение, на нарушени специални законови изисквания от страна на ищеца, на неговите твърдения в течение на разглеждането на спора пред различните съдебни инстанции т.е. подлага на обсъждане без връзка с фазата на съдебното производство становището си по иска и същевременно, както вече се изложи подробно и по –горе третира въпроси, относими към разглеждане на жалбата по същество.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 2469/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: