3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София,01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 8 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, във вр. с чл.396 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Софийски градски съд от 03.11.2011 год., по гр. д. № 3408/2010 год., с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване на предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” иск за реално изпълнение на задължението му на продавач, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху посочените в същата движими вещи, предмет на извършената продажба.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да откаже поисканото от [фирма], [населено място] обезпечение на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД за реално изпълнение задължението на продавача за предаване на закупените по силата на договор № 773 от 25.09.2001 год. и споразумение от 21.08.2002 год. материали, деблокирани с Протокол № 15/ 27.07.2000 год. на М. и заплатени изцяло от купувача, чрез налагане обезпечителна мярка „запор” върху същите Софийски градски съд е приел, че в случая не са осъществени предвидените от закона предпоставки, тъй като липсват ангажирани доказателства за интереса на молителя от допускане на обезпечението.
По отношение на обезпечителната нужда въззивният съд е изложил съображения, че доколкото ответникът ДА „Д. ” задължително съхранява процесните стоки и то в големи количества, няма опасност те да бъдат отчуждени и да се злепоставят интересите на ищеца, в качеството му на кредитор, при евентуално влизане в сила на решението, с което исковата му претенция е уважена.
Определението е правилно.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, израз на която са определения: № 60/30.01.2012 год., по ч.т.д.№ 994/2011 год. на ІІ т.о.; № 231 от 29.03.2012 год., по ч.т.д.№ 178/2011 год. на ІІ т.о. обезпечителната нужда в хипотезата на чл.389 ГПК, във вр. с чл.391 ГПК се предполага, но тогава, когато липсват данни, които да я опровергават, какъвто не е разглежданият случай.
Обстоятелството, че в предмета на дейност на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” се включва съхраняването на значително количество материали, имащи характер на държавен резерв и военновременни запаси, в които като вид и поддържана номенклатура попадат и тези претендирани от ищеца, правилно е възприето от решаващата инстанция за достатъчно, за да се отрече обезпечителната нужда, при създадения с НУРПДРВВЗ специален ред за тяхното деблокиране и реализация на пазара.
Последният сочи, че дори предявените от молителя, като ищец, искови претенции да бъдат уважени с влязло в сила решение, като бъде потвърдено решението на СРС, то при наличието на задължително съхранявани от ответника материали от вида на процесните, в количества най- малко равни на претендираните, би осигурило успешно осъществяване правата на последния, като кредитор, а това изключва и правния му интерес от обезпечаване на иска.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, макар и в непрецизна форма, СГС е постановил обжалваното определение при отсъствие на твърдяните с частната жалба пороци, водещи до отмяната му.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд от 03. 11. 2011 год., по гр. д. № 3408/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: