О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 10.05.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1395 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 11.01.2016г., постановено по гр.д.№3355/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 19.12.2014г. по гр.д.№5362/2013г. на Софийски градски съд е присъдена още сумата 3 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по предявения от В. М. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 9 000лв. обезщетение.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. М. Б. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, с което е присъдена сумата 9 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по предявения от В. М. срещу Б. Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1 ,вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по досъдебно производство №3911/2003г., наказателното производство, по което е прекратено с постановление на СРП от 12.09.2012г., влязло в сила на 01.11.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2012г. до окончателното й изплащане и след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 3 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2012г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е изложил съображения, че от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице – в случая ищеца е обвинен в тежко умишлено престъпление, за което предвидено лишаване от свобода от три до десет години, за което е приел че безспорно е довело до силни притеснения и страх от осъждане ,които безспорно са се отразили на психиката на ищеца. Приел е, че е от значение и периода, в който е започнало и приключило наказателното производство – в процесния случай наказателното производство е продължило девет години, което съдът е приел, че е дълъг срок за приключването на такова дело. Отчетено е, че през този период ищецът многократно се е явявал пред органите на досъдебното производство и в съда за извършване на процесуални действия. Прието е за установено въз основа на свидетелските показания,че действително ищецът е понесъл сериозни негативни последици от воденото против него наказателно производство – накърнено е доброто му име в обществото, създаден му е социален и емоционален дискомфорт, изпитвал е притеснения и страх, че ще бъде осъден. Посочено е, че други обстоятелства, които подлежат на преценка са вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания
Прието е, че от събраните доказателства не се установява какво е здравословното състояние на ищеца – дали въобще има заболявания и налице ли е причинна връзка между тях наказателното преследване; не се е установено и какъв е бил социалният му статус, доколко нуждата от пари за гаранция и защита се е отразила на същия, както и дали е имало отражение върху работата на същия.
С оглед на установените вреди, претърпени в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение през един дълъг период от време, въззивният съд е приел, че сумата 12 000лв. е справедлив размер на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2016г., постановено по гр.д.№3355/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Олга Керелска:
Считам че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. По този въпрос е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС , която е в смисъл, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случая въззивната инстанция е увеличила размера на обезщетението без да посочва факти и обстоятелства, които не са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетението.С оглед на това увеличаването на размера не почива на конкретни факти и обстоятелства , които са относими към стойността на засегнатите блага.
Подписал с особено мнение: