3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 16.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3450 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1029 от 20.05.2014 год. по т.д.№ 3206/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решението от 16.04.2013 год. по т.д.№ 541/2012 год. на Благоевградския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от [фирма] срещу [фирма], приемайки го за неоснователен. Въззивният съд е стигнал до същия извод.
Съобразно исковата молба, твърдението на [фирма] в качеството му на съдружник в [фирма] е, че решението на проведеното на 04.12.2012 год. общо събрание (ОС) на дружеството за предявяване на иск срещу него е опорочено поради: 1./ В поканата не е посочено в какво се изразява нарушението; 2./ Къде и как е заложено задължението на [фирма] да подава вода в определени количества; 3./ Какъв е периода в който е извършено нарушението; 4./ Как е установено извършването му; 5./ Претърпяло ли е дружеството [фирма] вреди; 6./ В какво се изразяват вредите; 7./ Протоколът на ОС няма минималното изискуемо съдържание; 8./ Решението е немотивирано.
За да отхвърлят иска, съдилищата са се позовали на това, че поканата е редовно връчена и тя и протоколът от ОС са с ясно и изчерпателно съдържание, а взетото решение – мотивирано. По отношение на останалите пунктове – наличието на нарушение, вреди и пр. са от компетентността на исковия съд, който да разгледа спора, а не от съда в производството по чл.74 ТЗ.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Формулираният от касатора въпроси са групирани в 5 групи въпроси. Първата група е свързана с тезата за нередовност на свикването на ОС и по-конкретно – нередовното връчване на поканата на съдружник – трето на спора лице. Втората група въпроси е свързана с пороци в съдържанието на поканата, ако тя съдържа абстрактност и неяснота относно дневния ред. Третата група са свързани с минималното изискуемо съдържание на протокола в който се съдържат и взетите решения. Четвъртата група, съдържаща един въпрос е за възможността на съда да извърши служебна проверка за прекомерността на адв.възнаграждение. Петата група въпроси е за това, дали с уточняващата молба по чл.143 ал.2 ГПК могат да се въведат нови основания.
Съдебният състав счита, че не е налице която и да било от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
В изпратената и редовно връчена на [фирма] покана се съдържа уведомление до дружеството, че извънредното ОС ще бъде проведено при дневен ред за вземане на решение за предявяване на иск от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на [фирма], свързани с намаляване на подаването към [фирма] собственост на [фирма] водни количества от 103 л/сек на 30 л/сек, необходими за работата на електроцентралата и разрешени по съответния ред в Закона за водите. Вземане на решение за упълномощаване на управителя на дружеството да предприеме действия по предявяването на иска и представителството на [фирма].
Предвид посоченото съдържание на поканата, което е възпроизведено и в протокола на общото събрание, втората и третата група въпроси, свързана с абстрактността и неяснотата на дневния ред и приетите решения, нямат качеството на обуславящи. Нямат такова качество и първата група въпроси, доколкото е установено редовното уведомяване на ищеца по делото, а дори да е имало порок при уведомяването на съдружника Т. Д., той е присъствал на Общото събрание, подписал е протокола и именно той е упълномощен да представлява [фирма] в бъдещото исково производство. Т.нар. четвърта група въпроси е по служебното прилагане на редукцията. Нормата на чл.78 ал.5 ГПК е категорична, а е била и предмет на обсъждане в ТР № 6/12 год. Що се касае до въпросите, свързани с прилагането на чл.143 ал.2 ГПК, те по естеството си съставляват твърдение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон, което не е било въведено във въззивната жалба и поради това не е било обект на въззивен контрол.
Ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1029 от 20.05.2014 год. по т.д.№ 3206/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.