О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 18.10.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2404/2018 година.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград, ЕООД, гр. Велинград против определение №246 от 12.06.2018г. по т.д. № 9/18г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по жалбата – „Вели Медикус” ООД, гр. Велинград,чрез пълномощника си- адв. Н. П. е развил разбиране за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение молбата на настоящият жалбоподател за изменение на постановеното от него решение № 123 от 26.04.2018г. по т.д. № 9/18г., в частта му за разноските- за присъждане в негова полза на разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 9048.41 лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че в последното по делото заседание, заедно със списъка по чл.80 ГПК е посочен като приложен и договор за правна помощ, сключен между страната и нейният повереник – на този договор не е бил наличен и не е бил приобщен към доказателствата по делото. Прието е още, че представената надлежно, в рамките на производството, фактура, удостоверяваща плащане на конкретно адвокатско възнаграждение за представителство пред апелативната инстанция не е достатъчно, за да се приеме, че разноски следва да бъдат присъдени, тъй като само договорът за правна помощ може да удостовери договореното възнаграждение.
Частната жалба е основателна.
В производството пред въззивния съд е представена фактура, с дата 28.02.2018г. удостоверяваща, съобразно отразеното в нея като основание за плащането – „изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба против решение 104/27.10.2017г. на ОС П-к и осъществяване на процесуално представителство по образуваното т.д. № 9/2018г. на Пловдивски апелативен съд „. – получена сумата 9048.41лв. по банков път от адв. С.. Доколкото в образуваното въззивно производство по жалба на противната страна- „Вели Медикус” ООД е било потвърдено решението на първостепенния съд, то налице е основание за присъждане на разноски в полза на молителя – МБАЛ – Велинград ЕООД
При тези фактически данни се налага извод, че решаващият въззивен състав е приложил неправилно процесуалния закон. Същият, въпреки че липсва законо основание, за това е счел, че писмената форма на договора за правна помощ е такава за съществуването му, а не само за неговото доказване. Представената фактура, съдържаща необходимите реквизити също може да удостовери сключването на такъв договор. Още повече, че този договор е бил представен с молбата по чл.248, ал.1 ГПК / действията на представителя са потвърдим акт – арг. 42,ал.2 ЗЗД/. Или, този договор има значение за надлежното упражняване на правата на представителя и се преценява с оглед други възражения, когато не служи като разписка, установяваща, че договореното е надлежно заплатено като възнаграждение за положения от него труд. Наличието, респективно представянето на такъв договор,обаче, не е условие за заплащане на реално направените от страната разноски, които, с оглед изхода на спора, подлежат на възмездяване, след като е доказано осъществяването им. В тази връзка не са съобразени разрешенията, дадени с т. 1 на ТР ОСГТК № 6 от 06.11.2013 г., съгласно които само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а когато заплащането се извършва по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Т.е., дали е договорено конкретно възнаграждение е без правно значение, тъй като съобразно цитираната задължителна практика не договореното подлежи на репариране, а само реално заплатеното. В случая, доколкото е доказано, че за въззивната инстанция са заплатени разноски в претендирания размер за осъществено от пълномощника на страната процесуално представителство, то същите следва да бъдат възложени в тежест на страната инициирала неоснователно производството. С оглед изложеното, определението като неправилно следва да бъде отменено, а на страната да се присъдят допълнително над присъдените 50лв., поисканите надлежно и установени като извършени, разноски за процесуално представителство за едни адвокат пред въззивната инстанция, в размер на 9048.41лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №246 от 12.06.2018г. по т.д. № 9/18г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №123 от 26.04.2018г. по гр.д. № 9/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му за разноските, като :
ОСЪЖДА „Вели Медикус„ ООД, гр. Велинград да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград, ЕООД, гр. Велинград допълнително сумата 9048.41лв. разноски за въззивното производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: