О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 20.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 447 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Д. А. против определение № 223 от 5.03.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 369 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. Д. А. против определение от 5.12.2008 г. по гр.д. № 3418/2006 г. на Софийски градски съд, І ГО, 11 състав за прекратяване на производството по делото в частта относно предявените от Г. А. против М. с. на Република България искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, формулирани в т.2, т.4, т.6 и т.7 от исковата молба за заплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконни административни актове – решения на М. с. на РБ.
Решаващите мотиви на апелативния съд, за да потвърди прекратителното първоинстанционно определение са, че посочените искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, като се иска заплащане на обезщетения за вреди, които са причинени от незаконни административни актове, отменени с влезли в сила съдебни решения. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ посочва, че пасивно легитимиран е органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а за да отговаря като ответник по иск по чл.1 от ЗОДОВ, съответният орган на държавна или местсна власт трябва да притежава юридическа правосубектност, тъй като съгласно чл.15, ал.1 от ГПК /отм./, приложим към процесното спорно правоотношение, страна в гражданския процес може да бъде само юридически персонифициран субект – „лице” по смисъла на закона /физическо или юридическо/, като в този смисъл е и разрешението, дадено от ОСГК на ВКС с т.5 и т.6 от ТР № 3/2005 г. Съгласно чл.105 от Конституцията на Р. и чл.19 и чл.20 от Закона за администрацията, министерски с. е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. В качеството си на държавен орган М. с. не притежава юридическа правосубектност, т.е. не е самостоятелно юридическо лице, поради което не може да участва като страна по смисъла на чл.15 от ГПК /отм./ в гражданското съдопроизводство. Юридическа правосубектност е призната от закона – чл.40, ал.3 от ЗА, на администрацията на М. с. и именно последната е пасивно процесуалноправно легитимиран ответник по предявените по общия исков ред искове по чл.1 от ЗОДОВ за вреди от незаконни актове на държавния орган М. съвет.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, като поддържа, че изводите на апелативния съд са направени в нарушение на т.6 от ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК, тъй като последното е дадено по въпроса „кой държавен орган е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение – този, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането или този, който го назначава и има дисциплинарни правомощия по отношение на него. Довода е неоснователен. ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК, т.5 и т.6 дават тълкуване кой е пасивно легитимиран да отговаря по искове по ЗОДОВ по повод конкретно възникнали спорни въпроси относно пасивната легитимация във връзка с обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове на данъчната администрация или на П. на Република България с оглед правосубектността, притежавана единствено от Г. данъчна дирекция и П. на Република България, а не от техните териториални поделения и по въпроса кой държавен орган е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение – този, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането, или този, който го назначава и има дисциплинарни правомощия по отношение на него. Тълкуването на първия въпрос изхожда от наличието на юридическа правосубектност, т.е. пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност, а на втория въпрос – от правната същност на отговорността на държавния орган, като специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД, а тази отговорност може да се претендира само спрямо юридически лица. Изводите на апелативния съд съответстват на посоченото разрешение в ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК, т.5 и т.6, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 5.03.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 369 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: