О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С. 20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2400 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа подадената от Етажната собственост в сградата „Бивша Поликлиника”, находяща се в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. молба за отмяна с вх.№ 1626 от 13.03.2018г. на влязло в сила решение № 6215 от 7.12.2017г. по в.гр.д. № 555/2017г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 4195 от 22.05.2017г. по гр.д. № 2523/2013г. на Районен съд Благоевград. Молителят твърди, че същото противоречи на постановеното преди него между същите страни, на същото основание и за същото искане решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. на І г.о. на ВКС, с което са обезсилени решение по в.гр.д. № 270/2014г. на Окръжен съд Благоевград и потвърденото с него решение по гр.д.№ 2294/2013г. на Б..
Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор от Л. Л. Гайдарска, чрез процесуалния представител адвокат Ю., с който оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че е недопустима, първо като просрочена /подадена е 13.03.2018г., при изтекъл на 12.03.2018г. срок/, второ поради обстоятелството, че решението по гр.д.№ 6875/2014г. не се ползва със сила на присъдено нещо и трето, тъй като е подадена от ненадлежна страна /пълномощникът, подал молбата няма изрично пълномощно за подаване на молба за отмяна/. Счита молбата за неоснователна поради наличие на твърдения за неправилност на постановения акт по гр.д. № 6875/2014г. /което не е основание за отмяна/, поради липса на тъждественост между страните и предмета на посочените решения по гр.д. № 6875/2014г. и гр.д.№ 555/2017г. и липса на противоречие между тях. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 29.03.3018г., в което сумата е посочена като заплатена в брой.
В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалният представител на молителя поддържа молбата, излага доводите си във връзка с възражението, касаещо срока по чл.303 ГПК и желае да бъде уважена. Счита, че е налице хипотезата на чл.303 т.4 ГПК, тъй като в посочените две решения, по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото. Представя списък на разноски, които претендира. Прави възражение за прекомерност на направените от насрещната страна разноски, както и счита, че не се дължи възнаграждение за двама адвокати.
Пълномощникът на ответната страна оспорва както допустимостта поради просрочие, така и основателността на подадената молба за отмяна. Счита, че хипотезата на чл.303 т.4 ГПК не е налице, тъй като не са налице условията, посочени в т.5 ТР №7 по т.д.№ 7/2015г. на ОСГК на ВКС- обективните предели на силата на присъдено нещо на решение № 161 по гр.д.№ 6875/2014г. на ВКС не съвпадат с тези на решението на ОС Благоевград. Представя подробни писмени бележки, в които развива тезата си и списък на разноските, които претендира.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, след като изслуша становищата на страните както във връзка с подадената молба за отмяна, така и с направените възражения в отговора и съобразно доказателствата по делото, намира молбата за просрочена по следните съображения :
Съгласно чл.305 ал.1 т.4 ГПК молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В случая последното, от двете посочени от молителя решения, е това по гр.д.№ 555/2017г. на ОС Благоевград, което е влязло в сила на 7.12.2017г.
Изчисляването на сроковете става по реда на чл.60 ГПК. Съгласно действащата към посоченият момент норма на чл.61 ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.86 /2017г./ – през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, сроковете спират да текат за страните.
През периода от 7.12.2017г. до 7.03.2017г. – обявените за официални празници дни са били пет – 24, 25 и 26 декември 2017г., 1.01.2018г. и 3.03.2018г. При съобразяването им, преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна изтича на 12.03.2018г.
Молбата за отмяна е подадена 13.03.2018г.
При предоставената с определение № 236 от 16.07.2018г. на страната възможност да изрази становището си относно спазването на законоустановения срок за подаване на молба за отмяна, процесуалният представител на молителя не оспори факта на закъснението от един ден, което обясни с късното обявяване на съдебния акт, липсата на установена съдебна практика по приложението на чл.61 ал.2 ГПК и факта, че се е доверил на начина, по който нормата е прилагана от ВАС.
Имайки пред вид гореизложеното, с оглед безспорно установеният факт, че в случая преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК не е спазен, настоящият съдебен състав, намира образуваното производство за недопустимо, поради което счита, че следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.4 ГПК, в полза на ответната страна се дължат установените като реално направени разходи за адвокатско възнаграждение, които в случая са в размер на 730 лв. /250лв. за отговор на молбата, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2018г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой и 480лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.12.2018г., в който също е посочено, че сумата е заплатена в брой „за представителство в съдебно заседание по гр.д.№ 2400/2018г.”/ От тях, с оглед направеното възражение за прекомерност и като съобрази съответната фактическа и правна сложност на делото, при което съдът не се произнася по същество, а преценя единствено спазването на срока, съдебният състав намира, че следва да се присъди сумата от 500лв. ,която е минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение при осъществено процесуално представителство в производство за отмяна, съгласно чл.9 ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради просрочие подадената от Етажната собственост в сграда „Бивша Поликлиника”, находяща се в [населено място] [улица] молба за отмяна с вх.№ 1626 от 13.03.2018г. на влязло в сила решение № 6215 от 7.12.2017г. по в. гр.д.№555/2017г.на Окръжен съд Благоевград и прекратява производството по гр.д.№ 2400 по описа за 2018г. на Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Етажната собственост в сградата „Бивша Поликлиника”, находяща се в [населено място] [улица], представлявана от председателя на Управителния съвет Д. да заплати на Л. Л. Гайдарска от гр. .Б. [улица] сумата от 500лв./петстотин лева/,разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалван, с частна жалба, в седем дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.