2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 21. октомври 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3409 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото М. Д. Д. срещу определение № 14327/12.06.2019 г., постановено по частно гр. дело № 10959/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (потвърдено е) разпореждане № 134621/01.06.2017 г. по гр. дело № 19028/2017 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната, подадената от жалбоподателя искова молба по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че исковата молба на жалбоподателя е подадена срещу „ДЗИ – общо застраховане“ АД, в качеството му на застраховател на професионалната отговорност на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. К., като предявените искове са заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на жалбоподателя. СГС е приел, че така подадената искова молба следва да съдържа ясно изложени обстоятелства относно това, от кои действия на ЧСИ К. във връзка с дейността ? са произтекли вредите за жалбоподателя, както и какво представляват самите вреди и каква е пряката им връзка с поведението на съдебния изпълнител. По-натам в мотивите си въззивният съд подробно и конкретно е посочил и обсъдил множеството неясноти и очевидни противоречия в твърденията на жалбоподателя, изложени в исковата му молба и в последващата му молба, подадена във връзка с указанията на първоинстанционния съд за изясняване на твърдените обстоятелства. В заключение въззивният съд е приел, че и с тази уточнителна молба на жалбоподателя по делото не е изяснено от кои действия на ЧСИ К. следва да произтича нейната, съответно – на ответника-застраховател отговорност, нито по какъв начин е засегната личната и имуществената сфера на жалбоподателя, нито по какъв начин следва да се определи размерът на претендираните от него имуществени вреди, който според уточнителната молба е различен от този в исковата молба. С оглед на това, градският съд е приел, че исковата претенция по делото не е изяснена, въпреки дадените на жалбоподателя указания от първоинстанционния съд, поради което е споделил крайния извод на последния, че исковата молба подлежи на връщане.
Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – и без да са налице горните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно.
В случая в изложението към частната касационна жалба от страна на жалбоподателя се сочат основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК, като се поддържа, че обжалваното въззивно определение било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, било в противоречие с решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и било очевидно неправилно. В изложението и жалбата, обаче, не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (самото въззивно определение не би могло да е от такова значение, съгласно гореизложеното), нито са посочени решения на СЕС, в противоречие с които въззивният съд да е разрешил такъв правен въпрос. Вместо това, в изложението се преповтарят, изложените и в жалбата, оплаквания за неправилност на обжалваното определение, но без да се обосновава по никакъв начин в какво се изразява нейната „очевидност“ съгласно твърденията на жалбоподателя. Освен това, въззивното определение е постановено в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, включително на ВКС, по точното приложение на разпоредбите на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице вероятност въззивното определение да е нищожно или процесуално недопустимо, нито пък да е налице твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на същото.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 14327/12.06.2019 г., постановено по частно гр. дело № 10959/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: