О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С., 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 294 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7992 от 20.Х.2011 г. на [фирма]-С., подадена чрез двамата му процесуални представители по пълномощие , против онази част от въззивното решение № 1412 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 214/2010 г., с която д-вото настоящ касатор е било осъдено да заплати на ищцовото [фирма] сума в размер на 38 021 лв., представляваща надплатена цена за извършени през втората половина на 2005 г. строително-монтажни работи /СМР/ в апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /1.ХІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане, както и 2 530 лв. разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция общо за двете инстанции.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваната негова осъдителна част при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който предявеният срещу търговеца настоящ касатор осъдителен иск на [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД да се отхвърли изцяло, като неоснователен, ведно с присъждането на всички направени от [фирма]-С. разноски по делото. Инвокирани са доводи, че неправилно частично уважената исковата претенция е била квалифицирана по втората хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановките на ППВС № 1/28.V.1979 г., по материалноправния въпрос „относно приложното поле на института на неоснователното обогатяване”, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да го изведе от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, нито от изложението към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай единственият формулиран от касатора правен въпрос, решен от въззивната инстанция не само в противоречие с практиката на ВКС, но и значим както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, бил този „относно приложното поле на института на неоснователното обогатяване”. Зад тази прекалено обща, т. е. лишена от необходимата точност и яснота формулировка, касаторът всъщност поддържа оплакванията си за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, изрично поддържайки, че искът следвало да се отхвърли като неоснователен, щом като договорът за изработка, сключен между страните по спора, не е бил развален и затова не било налице „неосъществено основание”. Но ако сделката би била развалена, по аргумент от текста на чл. 88, ал.1 ЗЗД, полученото от касатора възнаграждение /цена/ за работата би подлежало на връщане в хипотезата на отпадналото, а не на неосъщественото основание (арг. т. 1, ал. 1 in fine от задължителните за съдилищата в републиката постановки на ППВС № 1/28.V.1979 г.). От друга страна, при наличието на такава задължителна практика на ВКС, не може да се поддържа едновременното наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, без да се навеждат каквито и да било доводи в какъв аспект същата представлява неточно тълкуване и затова следва да бъде изоставена, респ. осъвременена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1412 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 29.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 214/2010 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2