4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 22.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2644 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 73 от 19.03.2014г. по т.д. № 34/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 947 от 31.10.2013г. по т.д. № 506/2013г. на Варненски окръжен съд [фирма] е осъдено да осигурява достъп на съдружника [фирма], [населено място], Република Х., до офиса, складовете и работилницата на [фирма] с цел запознаване с документацията на дружеството, начина на организация и водене на дружествените дела и всички притежавани от него материални и нематериални активи, на основание чл.71 ТЗ
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че решението почива на непълна и неточна оценка на събраните по делото доказателства, което има за последица едностранчива интерпретация на фактите по делото и неправилни правни изводи. Поддържа, че мотивите на обжалваното решение почиват преимуществено на изходящи от самия ищец частни документи в негова полза, като не са обсъждани представените от касатора писмени и гласни доказателсттва. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разширително разпоредбата на чл.123 ТЗ, извеждайки от нея норма за „максимално разширен обхват” на правото на съдружника на информация и съответстващото му задължение на търговското дружество. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: „За обема на правото на съдружника на информация и съответстващото му задължение на търговското дружество по чл.123 ТЗ”, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се на противоречие с решение № 286 от 28.02.2002г. по гр.д. № 1096/2001г. на ВКС, определение № 932 от 17.12.2012г. по т.д. № 291/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 161 от 11.01.2011г. по т.д. № 28/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 41 от 12.02.2006г. по т.д. № 584/2005г. на ВКС, ТК, II т.о., както и решение от 27.12.2002г. по в.гр.д. № 1337/2002г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 566 от 24.11.2010г. по т.д. № 994/2010г. на Варненски окръжен съд, решение № 123 от 15.05.2012г. по т.д. № 218/2012г. на Варненски апелативен съд, решение № 789 от 24.04.2013г. по т.д. № 5541/2011г. на СГС, решение № 169 от 26.04.2013г. по т.д. № 267/2012г. на Бургаски окръжен съд и решение № 106 от 07.10.2013г. по в.т.д. № 223/2013г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и съобразно пракиката на ВКС. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е изложил съображения, че съгласно чл.123 ТЗ съдружникът в О. има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството, че това право е неотменимо и касае всички въпроси, които се отнасят до дружеството, както и че обхватът му е максимално разширен и свързан с пълната управителна правоспособност на съдружника. Приел е, че това право може да се упражнява по всяко време, след отправено искане до управителя, а ако бъде накърнено, съдружникът може да потърси защита по реда на чл.71 ТЗ. С оглед служебно известното му обстоятелство, че дружеството е прекратено на основание чл.155, т.1 ТЗ, въззивният съд е изложил съображения, че ликвидационното производство не се отразява върху обема на неимуществените права на съдружника, които могат да бъдат само модифицирани, както и че в конкретния случай спорът между страните с оглед назначения от съда ликвидатор – досегашният управител, продължава да стои неразрешен. Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел за установено, че управителят на дружеството не е оказвал съдействие, включително е отказвал такова, при многобройните искания на ищеца за осигуряване на достъп до помещенията на дружеството с оглед реализиране на правото му на информация. Приел е, че установените по делото действия – предоставена на ищеца инцидентна възможност да се запознае с документацията на дружеството и да прегледа наличното имущество в рамките на един ден, което се е случило след завеждане на делото, както и предадени му преди това на 27.02.2013г. копия от документи, свързани с ГФО за 2012г., голяма част от които са били нечетливи, не доказват надлежното изпълнение на задължението на управителя на ответното дружество за осигуряване на достъп до информация на съдружника. Този извод е мотивирал със съображенията, че единичното, както и непълното изпълнение на законовите изисквания, води до нарушаване на членствените права на ищеца – съдружник по чл.123 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил крайния му изход, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.123 ТЗ. Не е налице противоречие на въззивното решение с цитираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК решение № 286 от 28.02.2002г. по гр.д. № 1096/2001г. на ВКС и определение № 932 от 17.12.2012г. по т.д. № 291/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., в които е прието, че правото на съдружника по чл.123 ТЗ включва в съдържанието си правото на достъп до дружествените книжа, съхранявани в офиса на дружеството, и на информация за въпросите, свързани с дейността на дружеството, както и задължение на дружеството да предостави на съдружника достъп до документацията си, но не и задължение за създаване и предаване на паралелна документация или за предаване на оригинали или копия от самата документация. В решение № 161 от 11.01.2011г. по т.д. № 28/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 41 от 12.02.2006г. по т.д. № 584/2005г. на ВКС, ТК, II т.о. липсва произнасяне по поставения въпрос. В решение от 27.12.2002г. по в.гр.д. № 1337/2002г. на Пловдивски апелативен съд е прието, че дружеството не е задължено да изпраща на съдружниците документи на дружеството, а контролът върху дружествените книжа трябва да се осъществява по седалището на дружеството , в който смисъл са и решение № 129 от 15.05.2012г. по т.д № 218/2012г. на Варненски апелативен съд, решение № 106 от 07.10.2013г. по в.гр.д. № 223/2013г. на Бургаски апелативен съд, решение № 566 от 24.11.2010г. по т.д. № 994/2010г. на Варненски окръжен съд, решение № 789 от 24.04.2013г. по т.д. № 5541/2011г. на СГС и решение № 169 по т.д. № 267/2012г. на Бургаски окръжен съд. Даденото в тези съдебни актове разрешение не противоречи на изводите на възивния съд в обжалваното решение, тъй като ответното дружество е осъдено да предостави на ищеца достъп до офиса с цел запозване с документация на дружеството, начина на организация и водене на дружествените дела и всички притежавани от него материални и нематериални активи, а не да изготви, да предаде или да изпрати документи на съдружника. Поради това настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 19.03.2014г. по т.д. № 34/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: