О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 23.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваните от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3524 и частно гражданско дело № 3523 , и двете – по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК и по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 2634 от 04.05.2017 г., подадена от С. С. С. и касационна жалба вх.№ 3610 от 19.06.2017 г., подадена от Р. В. К. и К. В. К., и двете жалби – чрез адвокат А. А. от АК – П. против въззивно решение № 90 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13/2017 г. на Окръжен съд – Перник.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържат искане обжалваното решение по извършване на делбата да бъде отменено като неправилно при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация Ц. Д. С., чрез адвокат К. Б. от АК – П., е подала отговор срещу всяка от касационните жалби, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба вх.№ 3751 от 26.06.2017 г., подадена от С. С. С. чрез адвокат А. А. против определение № 481 от 12.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13/2017 г. на ОС – гр. Перник.
В качеството й на ответник по частната жалба Ц. Д. С. не е подала писмен отговор.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 1208 от 29.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3187/2012 г. по описа на Районен съд – Перник /поправено и допълнено с решение № 1227 от 01.12.2016 г. по същото дело/ в частта му, с която е отхвърлена претенцията на ответниците В. К. С. и С. С. С. срещу ищцата Ц. Д. С. за заплащане на сумата 1 654,67 лв., представляваща направени подобрения в делбения имот, и вместо това Ц. Д. С. е осъдена да заплати на В. К. С. и С. С. С. сумата 1 654,67 лв. – стойност на подобрения в делбения имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която допуснатата с влязлото в сила решение на РС – Перник № 91 от 04.03.2013 г. съдебна делба е извършена, като на основание чл. 353 ГПК в дял на Ц. Д. С. е разпределен обособения съобразно приподписания от районния съдия и одобрен по чл. 203 ЗУТ инвестиционен проект, представен от Ц. Д. С., първи етаж от жилищната сграда с идентификатор 55871.509.399.1, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата (мазета, стълбище и УПИ с идентификатор 55871.509.399), а в дял на В. К. С. и С. С. С. е разпределен обособения съобразно същия инвестиционен проект втори етаж от сградата с идентификатор 55871.509.399.1, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата (мазета, стълбище и УПИ с идентификатор 55871.509.399), като Ц. Д. С. е осъдена да заплати на ответниците сумата 3 473,34 лв. за уравнение на дяловете.
След постановяване на въззивното решение, на 24.03.2017 г. е починал ответникът по иска В. К. С., като с определение от 11.05.2017 г. окръжният съд е конституирал като страни по делото неговите наследници по закон – синовете му Р. В. К. и К. В. К., наред с вече участващата в производството съпруга С. С. С..
С определение № 481 от 12.06.2017 г. е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като С. С. С., Р. В. К. и К. В. К. са осъдени да заплатят на Ц. Д. С. сумата 500 лева – половината от разноските за защитата й във въззивното производство, съобразно постановения от окръжния съд резултат.
За да се произнесе по извършването на делбата, въззивният съд е съобразил, че по делото са представени два инвестиционни проекта за обособяване на две жилища в сградата: един – с възложител ищцата, одобрен по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ от главния архитект на [община] на 27.05.2014 г., и друг – с възложители ответниците, също одобрен от главния архитект на [община] на 08.01.2015 г. Приел е, че делбата следва да се извърши по проекта на ищцата, като на първо място е счел за неоснователни доводите на ответниците, че този проект не е одобрен от главния архитект на общината. Същият е представен на експертен съвет и е одобрен съгласно изискванията на чл. 203 ЗУТ, за което е поставен щемпел на главния архитект за одобряването му на първата страница на проекта, както и е представено становището на експертния съвет, с който проектът е одобрен съгласно изискванията на закона. Липсата на печат на някоя от страниците не може да наложи извод в обратна насока – че проекта не е одобрен или е одобрен само частично. Обсъдена е стойността на необходимите преустройства, установена в размер на 7 665 лв. – сума, която възлиза на около 11% от общата стойност на делбения имот (68 489 лв.) и не надхвърля 10-15% от общата стойност съгласно възприетото в задължителната съдебна практика по прилагането на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ. Проектът на ответниците предвижда значително по-ниска стойност на необходимите преустройства (2 915 лв.), но същият не отговаря на изискванията по чл. 40 ЗУТ. Изложено е, че именно проектът, възложен от ищцата, в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, за разлика от проекта, възложен от ответниците, тъй като последният предвижда една стая на първия етаж с отделен вход, която да се ползва от живущите на втория етаж. Тази стая не може да бъде ползвана като самостоятелен жилищен обект, а е необосновано да бъде складово помещение, предвид това, че такива съществуват в сградата – изградени са мазета под първия етаж. Намерено е за неоправдано да се отнема жилищна площ от жилището на първия етаж, за да се обособява за склад. Освен това, в проекта на ответниците се предвижда изграждане на санитарен възел, но не и на баня, което е в разрез с изкискванията на чл. 40 ЗУТ. Няма и предвидено изграждане на канализация на банята и кухнята на първия етаж, където в момента има монтирана мивка, но не в помещението, предвидено за кухня, а в помещението, предвидено за стая, както и няма връзка с главния водопровод и няма изградена отходна ВиК инсталация до помещението, предвидено за тоалетна и помещението, предвидено за кухня. Обобщено е, че по тези причини проектът на ответниците не отговаря и на санитарните правила и норми и хигиенните изисквания на Наредба № 7 за строителните правила и норми. Относно способа за извършване на делбата въззивният съд е споделил изводите на районният съд, че тегленето на жребий е изключително неудобно, тъй като ищцата е ползвала първия, а ответниците – втория етаж, в който са извършвали и подобрения, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК.
В представеното от касаторката С. С. С. изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
(1) „При съдебна делба на съсобствена сграда, когато по делото е представен инвестиционен проект, който не е предложен от съда на гл.архитект за одобряване по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, а е бил изготвен по инициатива на съделител в отделно производство, за да се извърши делбата по този проект следва ли същият да е одобрен от гл. архитект на общината съгласно чл. 145, ал. 3 ЗУТ и да е в правно действие ?“ – с позоваване на Решение от 22.07.2011 г. по адм.д.№ 235/2011 г. на АС – Добрич и Решение от 07.02.2012 г. по адм.д.№ 6779/2011 г. на АССГ;
(2) „По реда на чл. 203, ал. 2 ЗУТ компетентен ли е делбеният съд да упражни контрол за законосъобразност на одобрен от гл.архитект инвестиционен проект, който не е бил предложен от съда за одобрение по реда на чл. 203, ал. 1, предл. 2 ЗУТ, а е бил изготвен, съгласуван и одобрен в отделно административно производство, инициирано самостоятелно от страна по делото ? По реда на чл. 203, ал. 2 ЗУТ или чл. 17, ал. 2 ГПК може ли съдът да приеме, че инвестиционен проект, одобрен в отделно адм. производство, е незаконосъобразен, след като съгласно чл. 146 ЗУТ на оспорване подлежи само отказ на гл.архитект да одобри инвестиционен проект, но не и одобряването на инвестиционен проект, а и отказът да се одобри инвестиционен проект съгласно чл. 216 ЗУТ не подлежи на пряко оспорване по съдебен ред ?“ – с позоваване на Определение № 761 от 26.11.2009 г. по адм.д.№ 946/2008 г. на АС – Плевен, Определение № 4628 от 09.04.2010 г. по адм.д.№ 908/2010 на ВАС, II отд. (с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определението на АС – Плевен) и Определение от 18.07.2012 г. по адм.д.№ 16/2012 г. на ВКС и ВАС.
В представеното от касаторите Р. В. К. и К. В. К. изложение на касационните основания е поставен въпроса „Предвид императивната норма на чл. 145, ал. 4 ЗУТ, съгласно която инвестиционния проект губи правното си действия, ако не се издаде разрешение за строеж в срок 1 година от неговото одобряване, може ли съдът да извърши делба на съсобствена сграда по инвестиционен проект за преустройство, който е изготвен от съделител в отделно административно производство, проведено по негова инициатива извън делбеното производство, ако по делото няма доказателства, че въз основа на този проект е било издадено разрешение за строеж и че този проект е в правно действие ?“ – с позоваване на Решение № 89 от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 549/2011 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№490/2012 г. на ВКС, I г.о. с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението към касационната жалба, подадена от С. С. С., съдържа довод, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторката се е позовала на практика на административни съдилища, както и на Определение № 31 от 18.07.2012 г. по адм.д.№ 16/2012 г. на ВКС и ВАС, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Тези актове не представляват практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
Изложението към касационната жалба, подадена от Р. В. К. и К. В. К., съдържа довод, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място, поставеният от касаторите въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не е обусловил неговите правни изводи. Видно от данните по делото, възложеният от ответницата по касация инвестиционен проект, е надлежно и изцяло одобрен от главния архитект на [община], на когото е представен по предложение на делбения съд при условията на специалната разпоредба на чл. 203 ЗУТ. Съответно – административното производство по одобряването му не е протекло при условията на чл. 145 ЗУТ. Това означава, че поставеният от касаторите въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието наличие се твърди в изложенията към двете касационни жалби, касаторите не сочат противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Налице е задължителна съдебна практика по приложението на чл. 203 ЗУТ относно значителните преустройства и неудобствата, по-големи от обикновените: Р № 233 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1065/2009 г. на ВКС, II г.о. и Р № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС, I г.о., която практика настоящият състав счита за непротиворечива, правилна и ненуждаеща се от осъвременяване. Наличието на уеднаквена практика по конкретен правен проблем (споделяна от настоящия състав и съобразена от въззивния съд) изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото обжалваното определение за допълване на въззивното решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК е правилно. Въззивният съд е разпределил отговорността за разноските при стриктно спазване предписанията на чл. 78 ГПК, поради което актът му следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК ответницата по касация има право на претендирани от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, каквито е доказала, че е сторила в размер на 600 лв. (ДПЗС № 08158 от 19.06.2017 г., л. 109).
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 28.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13/2017 г. на Окръжен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 481 от 12.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 13/2017 г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. С. С., Р. В. К. и К. В. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Д. С. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: