5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 24.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2051 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната (неточно означена още и като „касационна”) жалба с вх. № 8294/23.VІІІ.2016 г. на Д. А. М. от [населено място], подадена против определение № 393 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1421/2016 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна касационна жалба, приподписана от пълномощника му адв. от АК-Пловдив, срещу определение № 192/12.ІV.2016 г. по ч. гр. дело № 144/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение № 57/18.І.2016 г. на ОС-Смолян по гр. д. № 81/2012 г. – досежно отказ за снабдяването му с обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3 ГПК.
Оплакванията на частния жалбоподател М. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това в настоящето частно пр-во се претендира отменяването му и „произнасяне по същество по исканата отмяна на обжалвания съдебен акт” на Пловдивския апелативен съд. Инвокиран е довод, че т. 6 от тълкувателно решение № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк дело № 1/2001 г., на което предходният тричленен състав на ВКС се е позовал в атакуваното определение, междувременно било изгубило значението си след влизането в сила на сега действащия граждански процесуален кодекс.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба Н. Б. П. oт София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на Върховния касационен съд, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 500 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар, съгласно приложените към отговора Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № А-495749/3.Х.2016 г.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящата частна жалба на Д. А. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прецени подадената от Д. Ат. М. частна касационна жалба като процесуално недопустима, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че тя е била насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, позовавайки се в тази връзка на първата част от т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., запазваща актуалността си и при действието на сегашния граждански процесуален кодекс (в сила от 1.ІІІ.2008 г.): специално досежно двуинстанционното разглеждане на определенията за издаване на изпълнителен лист, респ. – на обратен изп. лист.
С т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. последователно е разграничено в каква своя част разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., запазват своето значение и след влизането в сила на сега действащия процесуален закон. Отделно от това в мотивите, изложени към т. 8 от постановките на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., изрично се посочва, че: „Формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д. № 1/01 г., ОСГК/”. В процесния случай Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение на ОС-Смолян, с което е била оставена без уважение молба на настоящия частен жалбоподател за издаването на обратен изп. лист за сума в размер на 13 364 лв., изплатена в изпълнително производство, споделяйки ключовата констатация на първостепенния съд, че по изпълнителното дело № 20128410414463 с взискател Н. Б. П. няма изпълнение по отношение на този взискател, а такова е последвало само по отношение на присъединен по същото изп. дело взискател – кредитна институция. Следователно не се касае до хипотезата на определение за отказ да бъде издаден обратен изпълнителен лист по реда на чл. 422, ал. 3 ГПК, което да е било постановено за първи път от въззивен съд. Като е съобразил това обстоятелство предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ прекратително определение по отношение частната касационна жалба на М., което ще следва да бъде потвърдено. В заключение, погрешното посочване на Пловдивския апелативен съд във финалната част от диспозитива на потвърдителното му определение, а именно че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава основание за упражняване на такъв инстанционен контрол, щом като – по гореизложените съображения – вече е бил налице влязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция.
При този изход на делото в настоящето частно пр-во и предвид изрично направеното от ответницата по частната жалба П. искане за това, частният жалбоподател М. ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъден да й заплати сума в размер на 500 лв., представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № А-495749/3.Х.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1421/2016 г.
О С Ъ Ж Д А частния жалбоподател Д. А. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]-НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответницата по частната му жалба Н. Б. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. І, ап. № 6 /чрез адв. Я. Т./, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК – съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № А-495749/3.Х.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1