О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
С., 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 22 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца И. П. К. против Решение № 1340 от 27.06.2016г. по в.т.д.№ 2318/2016г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 25/2015г. на ОС Благоевград за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, предявен срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решенията, обективирани в протокола на едноличния собственик на капитала от 08.02.2015г. – освобождаване като управител по негово желание на Д. Г. П., избор на И. Риммер за управител на дружеството и приемане на учредителен акт на едноличното дружество с ограничена отговорност.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаването на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправните въпроси: 1/Приложими ли са по отношение на договора за прехвърляне на дялове разпоредбите на чл.87 и 88 ЗЗД – подлежи ли този договор на разваляне и развалянето има ли обратно действие. Посочва се, че даденото от състава на САС разрешение на този въпрос е в противоречие с решението по т.д.№ 697/2007г. на ВКС, 1 т.о., с оглед на което се поддържа допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. 2/ Евентуалното разваляне на договора по чл.129,ал.1 ТЗ по реда на чл.87 ЗЗД, води ли до /има ли за последица/ прекратяване на членственото правоотношение между търговското дружество и „съдружника-купувач на дружествените дялове“; до промяна в правно огранизационната форма на търговското дружество /в случая от О. в Е./; „до конституиране на третото по отношение на търговското дружество лице /продавач на дружествените дялове/ в качеството на съдружник и едноличен собственик на капитала“; Съответно идентични ли са или следва да бъдат разграничавани правната фигура на собственост върху дружествен дял и дружественото членствено правоотношение. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на същото решение на ВКС 3/ Кой е моментът на възникване на членственото правоотношение /моментът на конституиране на купувача на дружествените дялове в качеството на съдружник/ – моментът на сключване на договора за прехвърляне на дружествените дялове, моментът на вземане на решението на ОС по чл.122 ТЗ или моментът на вписване на решението в ТР и има ли вписването конститутивно действие. Поддържаната допълнителна предпоставка е същата с позоваване на решението по т.д.№ 725/2007г на 2 т.о. на ВКС и по т.д.№ 355/2005г. на ВКС както и т.1 на чл.280 ГПК – противоречие с решението по т.д.№ 349/2008г. на 2 т.о на ВКС. 4/ Кой е моментът на прекратяване на членственото правоотношение между ТД и съдружника – купувач на дружествените дялове /в хипотеза на евентуално разваляне на договора за прехвърляне на дружествените дялове/ – моментът на изтичане на срока за изпълнение по чл.87,ал.1 ЗЗД; моментът на вземане на решението на едноличния собственик на капитала по чл.147,ал.2 ТЗ или моментът на вписването на решението в ТР и има ли това вписване конститутивно действие по смисъла на чл.140,ал.4 ТЗ. Съответно до кой правно релевантен момент съдружникът в О. има право да участва в управлението /чл.123 ТЗ/ като бъде канен да вземе участие в общото събрание. Поддържа се допълнителната предпоставка също на т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 697/2007г. на 1 т.о. на ВКС. Посочена е и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без изясняване по кой въпрос е нейното приложно поле.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е твърдял, че е съдружник в ответното дружество и на 12.02.2015г. узнал, че със заявление от 10.02.2015г. било поискано вписване на обстоятелствата, предмет на атакуваните решения от 08.02.2015г., които били взети еднолично от И. Риммер, който неправомерно се легитимирал за едноличен собственик въз основа на приложена към заявлението нотариална покана до ищеца за разваляне на договора за продажба на дялове от 24.04.2014г. поради незаплащане на покупната цена от ищеца; че веднага след получаване на нотариалната покана предприел необходимите действия и заплатил частично цената, като предложил и вариант за разсрочване плащането на непогасената част, предвид обстоятелството, че в договора по чл.129 ТЗ няма уговорен срок за плащане на стойността на придобитите дялове. Поддържал е, че спрямо него не е осъществено предвидено в чл. 125 ТЗ, респ.чл. 26 от дружествения договор основание за прекратяване на членството, като до тази последица не може да доведе развалянето на договора за прехвърляне на дялове; оспорвал е законосъобразността на атакуваните решения тъй като не е бил уведомен за проведеното общо събрание, не участвал в същото, а и решенията не били приети с предвиденото в чл. 31 от дружествения договор мнозинство.
Последователно поддържаната теза на ответното дружество е, че не е било необходимо ищецът да бъде канен на общото събрание и едноличният собственик е имал основание да приеме решенията, които са предмет на конститутивния иск, тъй като към момента на провеждането му, е загубил качеството си на съдружник – договорът за продажба на дружествените дялове, притежавани от ищеца е бил развален, това обстоятелство е констатирано в протокола от 08.02.2015г. и взетите решения са в изпълнение на задължението за отразяване на настъпилата промяна в устройствения акт и в регистъра.
Първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на ответника и е отхвърлил иска по чл.74 ТЗ, съобразявайки указанията в определението по ч.гр.д.№ 4577/2015г. на САС, че спорните правоотношения по развалянето на процесния договор за прехвърляне на дружествените дялове и досежно качеството на ищеца на съдружник в ответното дружество следва да бъдат установени в процеса при изследване основателността на исковата претенция, а не на нейната допустимост.
Произнасяйки се по жалбата на ищеца, въззивната инстанция е посочила, че страните не спорят и представените доказателства установяват, че ответното дружество е било първоначално регистрирано на 14.10.2011г. като Е. с едноличен собственик – И. Риммер; на 14.11.2011г. е вписано прехвърляне на всички дялове на В. Риммер; на 01.12.2011г. – увеличаване на капитала; на 09.10.2013г. е вписано прехвърляне на всички дялове на И. Риммер; на 01.08.2014г. е вписано прехвърляне на 1/2 от притежаваните от И. Риммер дялове с обща номинална стойност 96 197 лв. на ищеца И. К. въз основа на договор с нотариално заверени подписи от 24.04.2014г., съгласно който дължимата от купувача цена е 96 197 лв., която следва да бъде преведена по сметка на продавача; с нотариална покана, връчена на ищеца на 30.01.2015г., продавачът е уведомил К., че ако в 7-дневен срок не заплати цената от 96 197 лв. по договора за продажба на дялове, то той ще се счита за развален поради неизпълнение; след получаване на нотариалната покана ищецът е превел по сметка на продавача сумата 1 000 лв. с преводно нареждане от 09.02.2015г., а останалата част от цената не е заплатена и до момента; с нотариална покана, връчена на продавача Риммер на 12.02.2015г., ищецът е предложил останалата част от цената да се погасява на равни месечни вноски, платими до 25-то число на съответния месец, считано от м. март 2015г., а в случай на неприемане на предложението, е отправено изявление за прихващане с дължима от Риммер сума в размер на 1 000 000 евро по запис на заповед от 24.04.2014г., който бил предявен на 22.12.2014г. САС е констатирал, че в Търговския регистър не е вписан И. Риммер като едноличен собственик на капитала, не е вписано заличаването на предходния управител, съответно не е отразено и името на Риммер като настоящ управител – вписването на тези обстоятелства първоначално е било отказано, а след отмяна на отказа от съда, вписването е спряно до приключване на настоящия спор.
Обсъдено е, че договорът за продажба на дружествени дялове от 24.04.2014 г. е двустранен и подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД като не е спорно, че към момента на получаване /30.01.2015г./ на отправената от продавача нотариална покана купувачът – ищец е бил в пълно неизпълнение на задължението си за заплащане на уговорената цена и че независимо от отсъствието на уговорен срок за изпълнение, длъжникът ще изпадне в забава след покана на кредитора -чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Счетено е, че такава е отправената нотариална покана, връчена на ищеца на 30.01.2015г., с която кредиторът е предоставил 7-дневен срок за изпълнение, след изтичането на който ищецът е изпаднал в забава. Констатирано е, че в рамките на изтеклия на 06.02.2015г. срок К. не е изпълнил задължението си, а извършеното на 09.02.2015г. плащане по банков път на сумата 1 000 лв. е след изтичането му, а и същото е погасило незначителна част от общото задължение. Прието е, че не е установено задължението за заплащане на цената да е било погасено по друг начин, включително и чрез прихващане с насрещно задължение на продавача. Изложени подробни аргументи за неустановено в процеса насрещно задължение на продавача и е прието за доказано непогасяване на задължението в размер на 95 197 лв. Мотивирано е, че това неизпълнение е породило в полза на продавача потестативното право да развали договора, което същият е упражнил с нотариалната покана, връчена на ищеца на 30.01.2015г. и с изтичането на 06.02.2015г. на предоставения от продавача 7-дневен срок за изпълнение, процесният договор за продажба на дружествени дялове е бил развален.
Като релевантен е отчетен фактът, че този момент предхожда приемането на атакуваните решения. Мотивирано е, че разваляне или унищожаване на договора за прехвърляне на дружествени дялове води до прекратяване на членственото правоотношение поради отпадането на основен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, включващ договор по чл.129 ТЗ и решение на О. в последната хипотеза на чл.129,ал.1,изр.второ ТЗ. Обсъдено е, че вписването на ищеца за съдружник в ТР няма конститутивно значение и самото вписване няма отношение към вътрешните отношения в самото дружеството и към действителното придобиване на дружествения дял. Посочено е, че в чл. 125 ТЗ не са уредени изчерпателно основанията за прекратяване на членството, а до такова прекратяване се стига и в редица други хипотези /чл. 517 ГПК, заличаване на дружеството, прехвърляне на дружествения дял и др./. Изведено е, че развалянето на процесния договор за прехвърляне на дружествените дялове е довело до отпадане на правните последици на прехвърлянето. Поради липсата на качеството „съдружник“ на ищеца към датата на приемане на решенията, е отречена необходимостта тъй да бъде канен на събранието, тъй като не е имал и право да участва в същото.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос относно възможността договорът по чл.129,ал.1 ТЗ да бъде развален поради неизпълнение. В практиката не съществува спор, че този договор има и облигационни последици за страните по него, поради което е приложим способът за погасяване на облигационното отношение при неизпълнение на едната страна. В този смисъл е Решение № 117 от 20.09.2013г. на 2 т.о., както и Решение № 25 от 10.06.2016г. по т.д.№ 3113/2014г. на 1т.о. В последното ясно е очертан обхватът на действието на договора за прехвърляне на дружествените дялове в отделните негови части, като е отграничено, че евентуалното неизпълнение на задължението за неплащане на цената, рефлектира пряко в имуществената сфера на прехвърлителя, а по отношение на дружеството, действие би имало евентуалната недействителност на сделката или развалянето й, като след отпадане на облигационното действие по съответния ред, за него би възникнало задължението да отрази промяната в съответния договор и в регистъра. В решението, на което касаторът се позовава /което не формира практика по т.1 на чл.280 ГПК/ не е отречена възможността за разваляне на договора по чл.129 ТЗ, а е обсъждано /в хипотеза на иск по чл.431,ал.2 ГПК-отм./ допустимо ли е механичното приложение на разпоредбата на чл.88 ЗЗД по отношение на търговското дружество и дали развалянето на договора за покупко-продажба на дружествени дялове има обратно действие по отношение на вписването в Търговския регистър и представлява ли това вписване на несъществуващо обстоятелство. В мотивите си САС не е дал категоричен отговор на въпроса за действието на развалянето на договора; разсъжденията относно възможно обратно действие не са прецизирани, но същите следва да бъдат отнесени към страните по облигационното правоотношение, тъй като формираният решаващ извод е, че по отношение на дружеството релевантна е датата на провеждане на общото събрание, следваща по време отпадане на основанието за притежаване на дружествените дялове, когато ищецът вече е загубил качеството си на съдружник.
Необосновано е искането за допускане на обжалването по втората група въпроси, тъй като касаторът не доказва наличието на допълнителната предпоставка, на която се позовава. Същевременно не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция /съответно не може да послужи като основна предпоставка за допускане на обжалването/ проблематиката дали развалянето на договора за прехвърляне на дружествени дялове води до промяна в правно организационната форма, до конституиране на „трето по отношение на търговското дружество лице – продавача на дружествените дялове в качеството на съдружник, респ. едноличен собственик на капитала, съответно не са излагани мотиви по въпросите за правото на собственост върху дружествен дял и членственото правоотношение. Въззивната инстанция не се е произнасяла по въпроса за други последици от констатираното прекратяване на членството, извън отпадане правото на участие в общото събрание, включително и по проблема за поемане на свободните дружествени дялове.
Извън същността на предмета на спора е третият въпрос за момента на възникването на членственото правоотношение въз основа на договора за прехвърляне на дружествени дялове и не разрешаването на този въпрос е обусловило крайното решение по спора. Същевременно той се припокрива с четвъртия въпрос, по който искането за допускане на касационното обжалване е също неоснователно. Не съответства на формираната задължителна практика /т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на търговска колегия на ВКС/ тезата на касатора, че моментът на прекратяването на членственото правоотношение със съдружник настъпва с вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. Неоснователно е позоваването на решението по т.д.№ 697/2007г. на 1 т.о., тъй като освен че не формира практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, в него не се съдържа тълкуване на действието на вписването в регистъра на промени в персоналния състав на дружеството. Даденото от състава на апелативния съд разрешение, че решенията на О. относно обстоятелствата по чл.140,ал.4 ТЗ имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, а конститутивният ефект на вписването е по отношение на трети лица, съответства на постоянната практика на ВКС – решение № 690 по т.д.349/2008г. на 2 т.о., решение № 135 по т.д.№ 184/2009г. на 1 т.о., решение 39 по т.д.№ 526/2010г. на 1 т.о.
Както се посочи, въведената като евентуална допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280 ГПК не е обвързана с конкретен от поставените въпроси, а и нейното наличие следва да бъде аргументирано и обосновано.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответното дружеството не е правило искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1340 от 27.06.2016г. по в.т.д.№ 2318/2016г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: