5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2251/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
гр.София, .27.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 2251/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.Н. от АК-В. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1763/08.11.2012 год., постановено по т.д.н. № 917/2012 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд № 1/04.01.2012 год. по т.дело № 203/2011 год., с което са отхвърлени молбите на: [фирма], [населено място] – по чл.625 ТЗ и на [фирма], [населено място]/в качеството му на присъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ/ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], апелативният съд е обявил неплатежоспособността на дружеството-длъжник с начална дата 31.12.2010 год., открил е производство по несъстоятелност, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, назначил е временен синдик и е свикал първо събрание на кредиторите.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е довело до погрешни крайни изводи относно финансово-икономическото състояние на длъжника и възможностите му да обслужва задълженията си без опасност за интересите на неговите кредитори.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно преценката за неплатежоспособността на длъжника и обхвата на установителната проверка, която извършва съда в производството по несъстоятелност, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на р.№ 488/04.07.2006 год. по т.дело № 169/2006 год. на ВКС-ТК, І т.о. и р.№ 237/03.05.2006 год. по т.дело № 756/2005 год. на ВКС, ТК, І т.о. /и двете решения са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год./. Твърди, че поставеният въпрос е от съществено значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Р.Ф. от САК изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е обявил неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2010 год., открил е производство по несъстоятелност, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, назначил е временен синдик и е насрочил първото събрание на кредиторите. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че касаторът [фирма] е доказал качеството си на кредитор по търговска сделка и е налице изискуемо парично задължение на „Зенит-99”. Самият кредитор по време на гледане на делото пред двете предходни инстанции поддържа искането за откриване на производството по несъстоятелност, а длъжникът не оспорва молбата и заявява, че е в състояние за неплатежоспособност. Апелативният съд е приложил оборимата презумпция на чл.608, ал.3 ТЗ, като е приел, че в тежест на длъжника е да обори тази презумпция предвиждаща, че неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, в който смисъл е и константната съдебна практика. Изследвайки наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.608 ТЗ, съдът се е позовал на данните от заключенията на назначената финансово-счетоводна експертиза, проследяваща финансовото състояние на длъжника през периода 2008 год. – 2010 год. по отношение на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са под единица, в резултат на което е приел, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност и неговите финансови затруднения да погасява задълженията си са трайни, а не временни. Направен е решаващия извод, че в конкретния случай не е оборена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ и ответното дружество е в неплатежоспособност, като е определена начална дата 31.12.2010 год.
Видно от изложението в касационната жалба поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за изхода на спора и се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника с оглед критериите и обхвата на установителната проверка, която извършва съда в производството по несъстоятелност. По така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в р.№ 115/25.06.2010 год. по т.дело № 169/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 64/23.03.2010 год. по т.дело № 959/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., с която практика апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка се преценява с оглед цялостното му финансово-икономическо състояние към момента на постановяване на съдебното решение. За да се прецени дали длъжникът е оборил презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ е необходимо с помощта на съдебно-икономическа експертиза да се установи какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са показатели за общото икономическо състояние на длъжника и отразяват тенденцията за бъдещата му търговска дейност. В зависимост от това, дали показателите са положителни или отрицателни и какво е съотношението им, съдът се произнася неплатежоспособен ли е длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ и налице ли е основанието по чл.607а, ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
Наличието на цитираната практика на ВКС по поставените материалноправни въпроси изключва основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което касаторът обосновава искането си за достъп до касация. Не е налице и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение е съобразено изцяло с цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за по-долните съдебни инстанции. За това сочи обстоятелството, че въззивният съд е направил решаващия извод за неплатежоспособност на дружеството-длъжник след задълбочен анализ на неговото общо финансово-икономическо състояние, характеризиращо се с отрицателни и незадоволителни показатели за ликвидност и автономност, като спирането на плащанията е трайно състояние и не се дължи на временни затруднения. Що се касае до извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 1763/08.11.2012 год., постановено по т.д.н.№ 917/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/