4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София,27.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 823 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД /н/, [населено място], чрез синдиците А. Д. и К. М., срещу определение № 411 от 01.02.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 490 / 2018г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 4753 от 31.07.2017г. по т.д. № 5594/2015г. на СГС, VI-15 състав за прекратяване на производството по делото.
Жалбоподателите намират атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което искат неговата отмяна. Заявяват, че с формулирания петитум на главния иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН се цели връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, придобито чрез увеличение на капитала от трето лице, а не обявяването на прехвърлителните сделки за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Считат, че по делото не са давани от състава на СГС ясни и точни указания в какво се състои твърдяната неяснота на петитума. Посочват, че те касаят единствено уточняване твърденията за произхода на средствата, послужили за придобиване на процесните акции, както и размерите на „евентуалните осъдителни искове срещу ответниците”, но не и петитума на осъдителните искове.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „КТБ” АД /н/, с която се иска, на основание чл.60а ЗБН, връщане в масата на несъстоятелността на акции, с които е увеличен капитала на „Техномаркет България” АД, евентуално да се прехвърли собствеността върху същите. В условията на евентуалност се иска ответниците да заплатят съразмерно на КТБ парична сума, съставляваща разлика между пазарната и номиналаната стойност на записаните от тях акции от капитала на „Техномаркет България” АД.
Решаващият състав е намерил предявените искове са недопустими, тъй като твърденията в исковата молба не попадат в нито една от хипотезите на чл.60а ЗБН. Посочва, че липсва твърдение имуществото, предмет на исковите претенции – акции от капитала на „Техномаркет България” АД да са придобити със средства, които имат произход от банката или да е осъществено прехвърляне на първоначално придобитите от „Домтех Холдинг” АГ акции на ответниците, или придобиването от тях на нови акции при увеличенията на капитала да е станало със средства, предоставени от банката. Съответно при неизпълнение на дадените им указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, при така формулираните петитуми досежно главните и евентуалните искове липсва яснота в какво се състои искането на ищците. Посочено е, че на основание чл.60а синдикът може да иска от третото лице само „връщане” на полученото имущество с произход от банката. Искането за осъждане за „прехвърляне на собственост” върху акции не съответства на твърденията за получено имущество с произход банката. Евентуалните искове за заплащане на парични суми са изцяло неконкретизирани по размер и основание за всеки от ответниците. Не се твърдят факти, че процесните искове се основават на обстоятелства, които да попадат в някоя от хипотезите на цитираната правна норма. Не се сочат и различни обстоятелства, на които се основават спорните права за заплащане на парични суми – разлика между пазарната и номиналната стойност на собствените на ответниците акции.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „ 1/ Какъв е характерът на иска по чл. 60а от ЗБН – дали с посочения иск се иска установяване на относителна недействителност на извършеното от длъжника на несъстоятелната банка прехвърляне на имущество, придобито с пари от кредит, в резултат на което имуществото, чието връщане се иска, да се счита за част от имуществото на длъжника на несъстоятелната банка и върху него да се насочи принудителното изпълнение за погасяване на вземанията на банката към нейния длъжник, или с иска по чл. 60а от ЗБН се търси пряко осъждане на лицата, в чиито патримониум се намира имуществото, придобито със средства с произход от банката и срещу което те не са извършили никаква престация или са извършили неравностойна такава, да върнат това имущество директно в масата на несъстоятелността на банката?; 2/ Как следва да бъде тълкуван текста „в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице”, употребен в § 1, т. 7 от ДР на ЗБН, с оглед приложението на чл. 60а ЗБН и с оглед на това какъв е вида на имуществото с произход банката, за което се иска връщане; дали под „променен вид” законът включва и акции от увеличение на капитала на еднолично акционерно дружество, придобит преди това изцяло с парични средства, получени от несъстоятелната банка?; 3/ Следва ли за имущество с произход банката да се считат единствено придобити от трето лице акции в акционерното дружество, които са били пряко заплатени с парични средства, получени от несъстоятелната банка или за такова имущество с произход банката следва да се приемат и записаните в последствие от трето лице акции от капитала на акционерно дружество, които макар и да са заплатени от третото лице с негови средства, водят до придобиване на активи на акционерното дружество, които са били част от активите, придобити /чрез покупката на акции/ с парични средства, получени от несъстоятелната банка?” Поддържа се наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, като цитира следната съдебна практика: определение № 648/15.12.2017г. по ч.т.д. № 2209/2017г. на І т.о. на ВКС и определение № 545/27.09.2017г. по ч.т.д. № 1807/2017 на І т.о. на ВКС. Очевидната неправилност по чл. 280, ал.2 ГПК на атакуваното определение е обоснована с довода, че възприемането на разбирането, че не представляват имущество с произход от банката акции от увеличение на капитала, заплатени от новоприетите акционери с техни средства, се ограничава силно приложното поле на чл.60а ЗБН.
Настоящият състав намира, липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението, предвид следното:
Първият въпрос, относно характера на иска по чл.60а ЗБН, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като съдържащото се във въпроса твърдение, че решаващият състав е приел, че искът е за установяване на относителна недействителност, не кореспондира с мотивите на въззивното определение, в което е посочено, че предмет на иска по чл.60а ЗБН е „връщане” на получено имущество с произход от банката.
Вторият въпрос също не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място, липсват мотиви на въззивния съд, дали под „променен вид” по § 1, т. 7 от ДР на ЗБН на имущество с произход от банката законът включва и акции от увеличение на капитала на еднолично акционерно дружество, придобит преди това изцяло с парични средства, получени от несъстоятелната банка. На второ място, при поставянето на въпроса за променения вид на имуществото по смисъла на цитираната разпоредба, е направено смесване на две коренно различни понятие – имущество и капитал. Безспорно в съдебната практика и теорията е, че капиталът на АД, не е имущество, а стойност, число, равна на сбора на номиналната стойност на акциите, която във въпроса на касатора е отъжествена с имущество. Предвид изложените съображения, по начина, по който е формулиран въпроса, същият не е обуславящ за изхода на спора и не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Това е относимо и за трети въпрос, в който отново е налице отъжествяване на двете понятия – имущество и капитал, каквото приравняване не е направено от апелативния съд. В основата си въпросът съдържа твърдение, че собственик на имуществото на акционерното дружество е собственикът на акции на АД, а не самото дружество, в каквато насока липсват мотиви в обжалвания акт. Решаващият извод на апелативния съд е, че въпреки указанията на съда, ищецът не е отстранил нередовностите в исковата молба, но по – отношение на него не е формулиран въпрос от жалбоподателя.
Предвид липсата на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност на акта по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като твърдението, че акции от увеличение на капитала, заплатени от новоприетите акционери с техни средства, само по себе си не представлява твърдение за имущество с произход от банката.
С оглед изложеното, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 411 от 01.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 490 / 2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.