3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр.София, 28 септември 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1312 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Ч. срещу въззивно определение №6/26.01.2017г., постановено по възз.ч.гр.д. №10/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение №793/28.11.2016г. по гр.д.№510/2016г. на Окръжен съд – Ловеч. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени от ищеца нередовности по исковата му молба.
В частната касационна жалба и уточняващата жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението си по чл.280 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил въпроси, които обобщени и уточнени касаят процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовност по исковата молба, да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ, както и да поиска освобождаване от заплащане на държавна такса; и за задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск в съответствие с изложените от страната факти и обстоятелства в исковата молба. Поддържат се основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Ч. срещу Окръжна прокуратура – Ловеч, с която е поискано присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. /след увеличение на иска – л.16 от делото на РС – Ловеч/ за неимуществени вреди, причинени от „бездействието на ответника – че не е изискал своевременно направения видеозапис от охранителните камери на Окръжния съд – Ловеч” , което довело до прекратяване на досъдебно производство по преписка №732/2015 г. на РП – Ловеч, образувана по жалба на Г.Ч.. С разпореждане №1884/09.11.2016 г. първоинстанционният съд е приел, че фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца, следва да се квалифицират като предявен иск по чл.49 ЗЗД, тъй като не е налице нито един от специалните състави по чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на правозащитния й орган – прокуратурата. Дадени са указания да се внесе държавна такса в размер на 1030 лв., което ищецът не е сторил в едноседмичния срок и с определение №793/28.11.2016г. по гр.д.№510/2016г. на Окръжен съд – Ловеч производството по делото е прекратено. С атакуваното въззивно определение №6/26.01.2017г. по възз.ч.гр.д. №10/2017г. Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, като е приел, че исковата молба е останала нередовна поради невнесена държавна такса за разглеждането й. Като неоснователни са преценени доводите на ищеца за възприета от ОС – Ловеч неправилна правна квалификация на предявения иск.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. По въпроса за задължението на съда да определи правната квалификация на иска, практиката на ВКС е константна, че квалификацията на спорното право е дейност на съда, пред когото делото е висящо, по приложението на материалния закон и която дейност той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото производство; ищецът очертава спорното право, без да е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. И да даде такава квалификация, тя не обвързва съда. Правната квалификация на спорното право се определя от сезирания съд; тя се извежда от въведените от ищеца фактически твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на заявеното основание и петитум, дадената от съда квалификация е съответна на въведеното от ищеца субективно право въз основа на правната норма. В случая, съдът е възприел правна квалификация на спорното право по чл.49 ЗЗД, тъй като фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба не се субсумират в нито един от съставите на специалната деликтна отговорност, уредена в чл.1, чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ. Приетото съответства и на разясненията, дадени в мотивите по т.2 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2014 г. на ВКС и ВАС по т.д. №2/2014 г.
Въпросите за задължението на съда при проверка редовността на исковата молба да укаже на страната възможността за ползване на правна помощ и за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса, са неотносими и също не обуславят допускането на касационния контрол. Въпросите касаят евентуално допуснати от съда процесуални нарушения, които поначало не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Отделно от това обаче, възможността за ползване на правна помощ е изрично указана в съобщението, получено от ищеца, след постановяването на разпореждането за оставяне без движение на исковата му молба с указания за внасяне на държавна такса / л.7 от делото на ОС – Ловеч/. С това съдът е изпълнил визираното в нормата на чл.129 ал.2 ГПК свое процесуално задължение. Цитираната норма не предвижда задължение за съда да указва изрично на ищеца и възможността да подаде молба за освобождаване от плащане на държавна такса.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване делото на въззивно определение №6/26.01.2017г., постановено по възз.ч.гр.д. №10/2017г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.