1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр.София, 30 юни 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3345/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на С. Б. Б. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 127 от 07.04.2015 г. по гр.д.№ 1576/ 2015 г., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 364 от 21.11.2014 г. по гр.д.№ 1417/ 2014 г. на Старозагорски окръжен съд. В обжалвания акт е прието, че цената на исковете, по които е постановено решението на въззивния съд, е под 5 000 лв, поради което то не подлежи на касационен контрол.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като общата сума на заявените с исковата молба претенции е 6 000 лв, а между тях е налице връзка. Решението по единия иск е обуславящо спрямо решението по другия и именно поради това съдът ги приел за съвместно разглеждане в едно производство. Според него с атакуваното определение фактически се дерогира прогласения от ГПК принцип за триинстанционен контрол върху съдебните решения. Поради това моли определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни – Т. „О.”, [населено място], и [фирма], [населено място], – не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на С. Б. Б. срещу ТПК „Обединение”, [населено място], [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], с която са заявени следните претенции: Т. „О.”, [населено място] да заплати на С. Б. Б. сумата 5 000 лв, [фирма], [населено място] да заплати на С. Б. Б. сумата 1 000 лв и [фирма], [населено място], да заплати на С. Б. Б. сумата 1 000 лв. Впоследствие производството по иска срещу [фирма] е прекратено с влязло в сила определение, а с решение на Казанлъшки районен съд от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 2341/ 2013 г. исковете срещу Т. „О.”, [населено място], и [фирма], [населено място], са отхвърлени. По въззивна жалба на С. Б. Б. срещу това решение е образувано гр.д.№ 1417/ 2014 г. на Старозагорски окръжен съд. Въззивното производство по това дело е приключило с решение № 364 от 21.11.2014 г., с което обжалваният пред въззивната инстанция първоинстанционен акт е потвърден. Касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд.
Определението е законосъобразно.
Цената на предявените искове, с които се търси защита на парични вземания, се определя от търсената сума, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Законодателят е изключил от обсега на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5 000 лв, т.е. уредил е производството по такива дела като двуинстанционно. Неоснователно касаторът заявява, че по този начин се нарушава принципа за триинстанционно разглеждане на делата, тъй като процесуалните принципи се осъществяват въз основа на законовата уредба и щом тази уредба съдържа изключение, съдът е длъжен да го съобрази. Това е въпрос на законодателно решение, а не на преценка на съда.
Също неоснователно касаторът поддържа, че цената на иска в случая следва да се определи като сбор от размера на сумите по отделните претенции, поради наличие на връзка между предявените искове. Възможността с една искова молба да бъдат предявени осъдителни искове за парични вземания срещу повече от едно лица, не дерогира приложението на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. При пасивно субективно съединяване на искове ищецът упражнява самостоятелно право на иск срещу всеки от ответниците, макар да ги заявява с обща искова молба. В случая ищецът е предявил претенции срещу различни ответници на различни основания, като по всеки иск възниква самостоятелно процесуално правоотношение. Релевантна в този случай е цената на всеки от субективно съединените искове, която не надхвърля 5 000 лв. Въззивно решение, постановено по гражданско дело, образувано по искове с цена до 5 000 лв, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 127 от 07.04.2015 г. по гр.д.№ 1576/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: