О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София 04.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1351 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Д. И. чрез пълномощник адв.С. Н. срещу решение № 1281 от 27.06.12г.по в.гр.дело № 1022/12г.на Окръжен съд – Варна.С него е изменено решение № 1 /4.01.12г. по гр.дело № 24/10г.на Районен съд – Провадия в частта,с която е определен режим на лични отношения на майката С. И. с детето Л. С.,а в останалата част е потвърдено.
В приложеното към касационната жалба изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба С. Т. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Въпросите по изложението са свързани с критериите,които са от значение за определяне на родителя с по-добри качества и възможности за отглеждане и възпитание в интерес на детето.Въззивният съд е приел от фактическа страна,че детето Л.,родено на 9.12.07г.живее от раждането си в дома на баща си,с него, майката и своите баба и дядо по бащина линия.В средата на 2009г.майката е напуснала жилището,от който момент е настъпила и фактическата раздяла между родителите.От 2009г.досега непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от бащата и неговите родители,в резултат на които Л. се проявява като усмихнато и щастливо дете,силно привързано към тях,развиващо се нормално в емоционален и интелектуален план.От друга страна между майката и детето липсват изградени отношения,като за периода след фактическата раздяла И. е посещавала дъщеря си само няколко пъти,а освен това детето не познава мъжът,с когото тя живее на съпружески начала.При тези данни е направен извод,че към настоящия момент не е в интерес на детето да бъдат променени изградените му стереотипи и начин на живот,тъй като евентуалната внезапна промяна в семейната среда с поставяне на детето в непознат дом,с непознато обкръжение,би се отразила негативно на емоционалното му състояние,в какъвто смисъл е становището на експерта по назначената съдебно-психологическа експертиза.Въззивният съд е съобразил и силното желание на С. И. да се грижи за детето, неговата възраст,която безусловно предполага присъствие на майката в живота на дъщеря си,доказания й родителски потенциал и добрите условия за живеене в дома й,поради което е разширил режима на лични отношения.
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата, е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права е съобразена със задължителните указания по тълкуването на закона,дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г.Приложените към изложението съдебни решения не могат да обоснованост твърдението за противоречива практика,тъй като за всеки отделен казус преценката е конкретна предвид всички относими обстоятелства.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1281 от 27.06.12г.,постановено по гр.дело № 1022/12г.на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.