Определение №447 от 5.6.2014 по търг. дело №3136/3136 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447

[населено място], 05.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3136/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Г. К. П., чрез адв. П. С., АК Б. срещу решение №896 от 8.05.2013г., постановено по в.гр.д. № 4216/2012г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение №155/11.09.2012г., по гр.дело №15/2012г. на Окръжен съд – [населено място] е уважен иска на [фирма] срещу касатора Г. П. за сумата от 23 892.50лв., задължение по запис на заповед от 17.07.2006г. В частта, с която е отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК за разликата от 23 892.50 лв. до 29 600 лв. решението е потвърдено и в тази част то е влязло в сила. Касаторът иска отмяна на решението в установителната му част като неправилно, поради противоречие с материалния закон, на процесуалните правила и като необосновано. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторът формулира два правни въпроса: съставът на чл. 461 и чл.537 ТЗ позволява ли материализиране на два записа на заповед, две сделки срещу различни субекти в един документ и израза ….. се задължавам от мое лично име и от името на дружеството , което представлявам…..” води ли до възникване на отделни задължения за два отделни субекта или се касае до възникване на задължения при условията на солидарност. Касаторът поддържа, че поставените „въпроси са важни за решаване на делото, тъй като САС е основал своето решение на изводи при решаването на поставените по – горе въпроси”., основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да уважи частично установителния иск по чл.422 ГПК Софийският апелативен съд е приел за доказано, че записа на заповед, издаден на 17.07.2006г., материализира два записа на заповед, две сделки, по една от които лично се е задължил Г. П. от свое има да плати на поемателя на записа на заповед – търговското дружество ищец. Съдът се е позовал на чл.461 във връзка с чл. 537 ТЗ като правни норми, които позволяват материализиране на съвместно волеизявление на две лица в един менителничен документ. Като неоснователно е прието възражението на ответника за липсата на основание за издаването на записа на заповед поради отсъствие на договорни отношения с [фирма]. Това поемане на задължение може да стане и чрез договор между длъжника и третото лице, в сл. [фирма] и Г. П., а не само между кредитора и третото лице по аргумент на чл.101 ЗЗ. Поради направените съвместни волеизявления в записа на заповед между [фирма] и Г. П. следва да се приеме, че основанието за издаване на записа на заповед се съдържа в правоотношението между тези две лица, поради което възражението за липсата на всякакво основание за задължаване и за недобросъвестно упражняване на правата на записа на заповед са неоснователни. За да уважи частично искът, съдът се е позовал на заключението на ССЕ, която е установила размера на дълга по договора за доставка на метали в размер на 23 892.50 лв. Направен е извод, че след като записа на заповед обезпечава вземане по договора за продажба, то вземането по абстрактната сделка не може да надхвърля главния дълг, защото иначе това означава недобросъвестно упражняване на права.
Първият материално правен въпрос е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на установителния иск по чл.422 ГПК срещу касатора П., тъй като е обхванат от предмета на спора, поради което обосновава основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Не е обоснован допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на критериите, развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на правния въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От разпоредбата на чл.461ТЗ, към която препраща чл. 537 ТЗ, следва, че в запис на заповед могат да бъдат материализирани волеизявление на повече от едно лице, какъвто е конкретния случай. В този смисъл е приетото в решение № 71 от 3.07.2012г., постановено по т.дело № 444/2011г. на ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Вторият въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото съдът се е произнесъл по възражението на издателя на записа на заповед физическо лице за липсата на основание за задължаването му с ценната книга. Буквалният текст на записа на заповед от 17.07.2006г. посочва ясно лицата, които са се задължили по него: лично физическото лице П. и търговското дружество [фирма], чиито управител е Г. П., като не е имало спор, че записа на заповед се издава за да обезпечи вземането на продавача по договора за доставки на метали от 17.07.2006г. Въпросът би имал значение за изхода на спора, ако от заключението на ССЕ беше установено погасяване на задължението от другия длъжник – търговското дружество, защото погасяването на изпълнението от един от един солидарен длъжник, освобождава всички съдлъжници/ чл. 121, ал.1 ЗЗД/. Съгласно чл.513, ал.1 ТЗ, към която препраща чл.537 ТЗ , лицата които са издали менителничния документ, са солидарно отговорни към приносителя, като той може да предяви исковете срещу всички задължени лица заедно или поотделно. Солидарна е отговорността и на лицата при встъпване в дълг / чл.101 ЗЗД/. Солидарната отговорност между издателите на менителничния документ възниква по силата на закона, поради което без значение за отговорността на издателя на записа на заповед е дали при съвместното волеизявление лицата ще посочат как се поема задължението – солидарно или разделно. В този смисъл е цитираното решение на ВКС, ТК състав на второ т.о., поради което по поставения от касатора правен въпрос не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №896/8.05. 2013г., постановено по в.гр.д № 4216/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО-8 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: