О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 447
София, 25.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5157/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. П. П.
и Л. В. М. срещу решение № 137 от 07.07.2008 по гр. д. № 1550/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Национална електрическа компания ЕАД и Е. ЕАД искове за солидарно осъждане за сумата 27360 лв., обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължение за премахване на незаконно изграден трафопост в съсобственото им дворно място, произтичащо от влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1514/1998 г. на СГС.
Ответникът по жалбата “Ч” АД, правоприемник на НЕК намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима. По допускането на касационната жалба Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следното:
В изложението към касационната не са формулирани съществените въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл. 280 , ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържа довод за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че касаторите не са пропуснали да реализират граждански плодове от притежавания от тях недвижим имот, тъй като договора за наем не е породил правно действие поради невъзможен предмет.
Второто твърдение в изложението е за това, че :” въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, е повторил неправилните правни изводи на предишния въззивен състав”. Този довод не може да бъде определен като посочване на съществен материалноправен или процесулален въпрос разрешен от съда.
От изложението може да се дефинира искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът в противоречие с процесуалните правила е основал правните си изводи за недействителност на договора за наем, от който ищците черпят права, на извършена от него проверка за валидността на договора без за това да има искане или възражение от ответниците по иска.
Когато страната се позовава на права, произтичащи от облигационно правоотношение, съдът е служебно задължен да провери неговата валидност. Касаторите са се легитимирали като съсобственици на апартамент намиращ се на първи жилищен етаж в триетажна жилищната сграда построена в УПИ ХV-15 в кв. 359 по плана на гр. С., м. Центъра и на идеални части от дворното място. За този съсобствен имот са сключили договор за наем с ЕТ “Е”, като са го предоставили за ползване като ресторант-градина. Към датата на сключване на договора имотът не е бил преустроен в ресторант. Няма данни да е била започната процедура за това, както и да е взето съгласието на останалите етажни собственици. В договора е уговорено, че имотът, който се предоставя под наем, ще се предаде освободен и след премахване и на трафопоста в двора. Към датата на сключването на договора ответникът по иска е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да премахне трафопоста, което не е било изпълнено доброволно. Въз основа на така установените факти и след изпълнение служебното си задължение за проверка валидността на договора, съдът е приел, че той е нищожен поради невъзможен предмет – липсва промяна предназначението на жилището в стопански обект, както и съгласието на етажните собственици за това и за отдаване дворното място, което е със статут на етажна собственост, под наем за развиване на стопанска дейност.
Процесуалните действия по обсъждане на доказателствата са извършени при изпълнение възложените служебни функции на съда. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, защото изведения съществен процесуален въпрос не е решен в противоречие със задължителната и трайна практика на ВС на РБ и ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 07.07.2008 по гр. д. № 1550/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.