О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 23.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 336 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. , гр. П. чрез процесуален представител адв. Б срещу решение № 179 от 16.01.2009г. по гр. д. № 1585/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е отменено решение № 17 от 29.02.2008г. по гр. д. № 596/2007г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, предявеният от „Г” Е. , гр. П. срещу „Е” О. , гр. С. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 47 463,49 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор от 10.10.2002г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2007г., е отхвърлен и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 949,27 лв. – деловодни разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба и писмено изложение към нея е посочено, че съдът се е произнесъл по важен материалноправен въпрос – момента, от който започва да тече давностния срок за неустойка, в противоречие с практиката на ВКС и закона, и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Ответникът „Е” О. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не е налице противоречие с практиката на ВКС при решаване на съществения материалноправен въпрос, нито е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения, че разпоредбите на ЗЗД относно погасителната давност, включително началния момент на погасителната давност на вземането за неустойка, са ясни и по приложението им има многобройна и непротиворечива съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по договор за консултантски услуги от 10.10.2002г., ищецът е изпълнил задължението си да предостави в уговорения срок договорените консултантски услуги, но ответникът не е заплатил в предвидения в чл. 3.2. на раздел ІІ срок на договореното възнаграждение за приетата работа, поради което дължи заплащане на уговорената в чл. 6.1. на раздел ІІІ неустойка. За да отхвърли предявения иск, решаващият съдебен състав е приел, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД е основателно. Изложил е съображения, че погасителната давност започва да тече поотделно за всеки ден от забавата, тъй като уговорената неустойка е подневна и се начислява за всеки просрочен ден, поради което такава се дължи за всеки изминат ден след изпадане в забава на длъжника, което определя нейната изискуемост от всеки ден на забавата. В същото време под последен ден, за който се начислява неустойката по смисъла на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, въззивният съд е приел последния ден от исковия период, т. е. от периода, за който ищецът претендира присъждане на неустойка. Въззивната инстанция е констатирала, че последният ден от исковия период е 24.03.2004г., който се явява и начало на тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за неустойка съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД, същият е изтекъл на 24.03.2007г. преди подаване на исковата молба – 13.04.2007г., поради което е направен извод, че вземането за неустойка е погасено по давност и искът следва да бъде отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото, e относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за вземане за неустойка за забава на плащането, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден. Неоснователен е доводът, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложеното към касационната жалба решение № 1* от 10.10.1995г. по гр. д. № 2671/1994г. на ВС, V г. о. Посоченото решение е неотносимо към настоящия спор, тъй като неустойката е уговорена по различен начин от претендираната неустойка в процесния договор. Неустойката по договора – предмет на посоченото решение № 1* от 10.10.1995г. е уговорена в различни размери за определени периоди на просрочие на задължението за плащане на цената по конкретна фактура, докато в настоящия консултантски договор неустойката е подневна за всеки просрочен ден, без да има разграничени периоди с различен размер неустойка.
Изводите на съда за погасяване по давност на иска за неустойка за забава на задължението за заплащане на възнаграждението по договор за консултантски услуги са резултат на конкретна преценка на фактите по делото с оглед приложението на чл. 111, б. „б” ЗЗД. Приетото от въззивния съд, че погасителната давност започва да тече поотделно за всеки ден от забавата, тъй като уговорената неустойка е подневна и се начислява за всеки просрочен ден, е в съответствие с практиката на ВКС относно начина на изчисление на погасената по давност претенция за неустойка за забава, обективирана в решение № 188 от 23.04.2004г. по т. дело № 925/2003г., ВКС, ТК, І т. о. Изискуемостта и начинът на изчисление на уговорената подневна неустойка за забавено плащане съответстват и са аналогични на изискуемостта и начина на изчисление на лихвата за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по който въпрос има създадена задължителна съдебна практика в решение № 24 от 17.02.2009г. по т. дело № 574/2008г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено при действие на новия ГПК.говорената подневна неустойка се дължи за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Следователно давностният период при вземане за неустойка за забава на плащането, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден, следва да се определи за три години преди подаване на исковата молба, като се счита погасена неустойката, дължима преди тригодишния период.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По материалноправния въпрос от значение за настоящия спор има формирана съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и предвид факта, че ответникът не е поискал и не е направил разноски за настоящото производство такива на страните не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 179 от 16.01.2009г. по гр. д. № 1585/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.