3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 188 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма] , със седалище [населено място], [община], Пловдивска област против определение на Пловдивския апелативен съд, постановено в открито съдебно заседание на 08.02.2012 год., по в.т.д.№ 1075/2011 год., с което е спряно производството по делото до решаване на спора по гр.д.№ 32/2011 год. на Софийски градски съд, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Основаното възражение на частния жалбоподател, извън това за неоснователност на предявената искова претенция, основана на чл.517, ал.4 ГПК е за липсата на връзка на обусловеност между делата и направено в тази насока искане от страните.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 1075 /2011 год., образувано по подадена от ТД [фирма], гр.Ч. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на ПОС по т. д. № 248/2011 год., Пловдивският апелативен съд, позовавайки се на представено във въззивното производство ново по см. на чл.266, ал.2 ГПК доказателство- препис от решение на СГС № 1212 от 10.11.2011 год., по гр.д.№ 32/2011 год., е счел, че правилното решаване на спора по настоящето дело е обусловено от решаване на висящия спор по т.д.№ 32/2011 год., с предмет установяване вземане на [фирма] срещу [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма], в размер на сумата 56 943 лв., по запис на заповед от 01. 05.2010 год., за което по реда на чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 43956/2010 год. на СРС.
Изложени са съображения, че доколкото правото на ТД [фирма] да искат прекратяване на ответника по настоящето дело [фирма], на основание чл.517, т.4 ГПК произтича от съществуване на вземането, предмет на предприетото принудително изпълнение по изп.д.№ 20108040400636 на ЧСИ Д. Н. с рег.№ 804 на КЧСИ, то предпоставките за спиране по чл.229, ал.1,т.4 ГПК са налице.
Определението е правилно.
Следва да бъдат споделени, като основани на доказателствата по делото и закона изводите на въззивната инстанция, че решаването на висящото пред СГС т.д.№ 32/2011 год., образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма], иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и приключило с отхвърляне на заявената установителна искова претенция за вземането, предмет на образуваното изпълнително производство, изпълнението по което е насочено върху всички дялове в дружеството – ответник има обуславящо значение за изхода на спора за прекратяване на същото по реда на чл.517,ал.4 ГПК, независимо от липсата на субективен идентитет между двете дела.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е постановеното с определение на СРС от 08.12.2010 год., по гр.д.№ 43956/2010 год. спиране на принудителното изпълнение по образуваното срещу [фирма] и Н. С. С. изпълнително производство въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 43956/2010 год. на СРС изп. лист на ЧСИ с рег.№ 804 на КЧСИ, на осн. чл.420, ал.1 ГПК.
Що се касае до въведеното с частната жалба оплакване за отсъствие на направено от страните искане за спиране, то само за прецизност следва да се посочи, че в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът е служебно задължен да спре производството по обусловеното дело, щом са налице предпоставките на закона.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивския апелативен съд определение от 08.02.2012 год., по в.т.д.№ 1075/2011 год. за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: