3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 448/16.10.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3634 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 754/ 22.08.2019 г. по ч.гр.д. № 267/ 2019 г., с което Габровски окръжен съд е потвърдил определение № 599/ 22.07.2019 г. за връщане на исковата молба по гр.д. № 722/ 2019 г. по описа на Севлиевски районен съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и за отхвърляне на молбата за обезпечение на иска, предявен от Д. Ц. Г. срещу Г. Х. Т..
Определението се обжалва от Д. Ц. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по следните въпроси (процесуално-правен и материално-правен): 1. Длъжен ли е ищецът да изпълни незаконни указания за поправяне на исковата молба, а неизпълнението на незаконните указания обуславя ли санкционната последица по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК? и 2. При придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, която е самостоятелен обект на право на собственост, върху същата не е било насочено принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана, тя не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че на основание постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че въззивният съд е решил първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение по ч.т.д. № 669/ 2011 г., II-ро ТО, определение по ч.гр.д. № 6523/2014 г., IV-то ГО, определение по гр.д. № 776/ 2012 г., IV-то ГО и много други), а втория – в противоречие с ТР № 5/ 18.05.2017 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че определението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 129, ал. 3 ГПК – в първата част и на чл. 391 ГПК – във втората.
От ответника Г. Х. Т., ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с недопустим предмет в частта, с която въззивният съд е потвърдил определението за отхвърляне на молбата за обезпечение на иска по образуваното гражданско дело. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По аргумент от обратното от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай, че въззивният съд потвърди определението за отхвърляне на молбата за обезпечение на иска, определението му не подлежи на обжалване.
В останалата част частната жалба е допустима. Определението е на въззивен съд, с него е потвърден първоинстанционен акт по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, а той прегражда по-нататъшното развитие на делото по спора. Изискването по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено. Определението е по гражданско дело с цена на иска за неоснователно обогатяване за сумата 15 000 лв., т.е. решението по такова дело подлежи на касационно обжалване. Осъществено е и изискването по чл. 274, ал. 4 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а определението отрича редовността на упражненото право на иск. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
В исковата молба ищецът е извел легитимацията си като кредитор на вземането за неоснователно обогатяване в размер на сумата 15 000 лв. – стойност на няколко сгради в един урегулиран поземлен имот в [населено място] – с твърденията, че влязло в сила решение по чл. 108 ЗС между страните е установило ответникът да ги е придобил на основание публична продан, въпреки че сградите не фигурират в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а това е довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2, т. 4 ГПК, доколкото не съдържа твърдения, в какво се изразява обедняването на ищеца и кой е общият юридически факт, довел до неоснователното разместване в имуществената сфера на страните. Намерил е, че в правилното приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК първостепенният съд е дал съответните указания и срок за поправяне на тези нередовности и доколкото срокът е изтекъл, а ищецът не е изпълнил указанията, санкционната последица (процесуалната тежест) по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК е приложена правилно – връщане на нередовната искова молба.
При твърденията в исковата молба, с които касаторът е извел качеството на кредитор по вземането за неоснователно обогатяване по осъдителния иск и при развитите от въззивния съд мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че повдигнатите въпроси обуславят определението. Не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба, в която ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и задава стойностно изражение на обогатяването, но не въвежда твърдения с какво точно ищецът е обеднял, а и за онзи факт, причинил разместването на благата в двата патримониума. При такава искова молба чл. 129, ал. 2 ГПК задължава първостепеннният съд да даде указания и срок, в който ищецът да въведе твърдения и за тези обстоятелства. Те индивидуализират основанието (източника) на вземането за неоснователно обогатяване, предявено с иска. Ищецът е длъжен да изпълни законните указания на първостепенния съд, а тяхното неизпълнение в границите на дадения срок обуславя санкционната последица по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК – връщане на нередовната искова молба. Фактите, които сформират основанието на иска, не съвпадат със силата на пресъдено нещо, породена с решението по чл. 108 ЗС, с което ответникът е признат за собственик на същите сгради и ищецът е осъден да му предаде владението върху тях. Повдигнатият от касатора процесуално-правен въпрос, длъжен ли е ищецът да изпълни незаконни указания за поправяне на исковата молба, а неизпълнението на незаконните указания обуславя ли санкционната последица по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, не обуславя определението.
Материално-правният въпрос също е без отношение към предмета на обжалване, по който въззивният съд се е произнесъл.
Съответно не е и възможно противоречие на обжалваното определение съответно с практиката на Върховния касационен съд и с тълкувателното решение, с които касаторът обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. Ц. Г. срещу определение № 754/ 22.08.2019 г. в частта, с която Габровски окръжен съд е потвърдил определение № 599/ 22.07.2019 г. за отхвърляне на молбата за обезпечение на иска, по който е образувано гр.д. № 722/ 2019 г. по описа на Севлиевски районен съд
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 754/ 22.08.2019 г. в частта, с която Габровски окръжен съд е потвърдил определение № 599/ 22.07.2019 г. за връщане на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК на исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 722/ 2019 г. по описа на Севлиевски районен съд.
Определението може да се обжалва в първата част от касатора пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщението, а във втората част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.